Североизточна България
Cape Kaliakra · Wikimedia Commons (CC-BY-SA)
Североизточният район е един от шестте района за планиране в България и обхваща областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Площта му е 14 487 km², или 13,05% от територията на страната.
Географско положение
Разположението в североизточната част на България дава на региона редица предимства пред останалите северни региони. Североизточната му граница съвпада със сухоземната граница на страната с Румъния, а на изток районът излиза на Черно море. На юг граничи с Югоизточния район — Ниската Стара планина е проходима през няколко прохода, а през пролома на р. Луда Камчия минава железопътната линия Варна–Карнобат, която улеснява връзките с Южна България. На запад и северозапад регионът граничи със Северния централен район.
Климат и природни ресурси
Релефът е хълмисто-равнинен, с обширни заравнени плата, които благоприятстват развитието на земеделието и транспорта. Каменните въглища в Добруджанския басейн са в големи количества, но поради трудната експлоатация не са от решаващо значение за местната икономика. Манганова руда се добива край с. Оброчище (Добричко) и с. Игнатиево (Варненско), а сред нерудните изкопаеми с важно значение са каолинът (Каолиново), каменната сол (Провадия), варовиците, глините и кварцовият пясък (Белослав), които захранват порцеланово-фаянсовата, стъкларската и циментовата промишленост. Агроклиматичните и рекреационните ресурси на региона благоприятстват развитието и на земеделието, и на туризма, като особено силно развито е зърнопроизводството.
Реки и водни ресурси
Регионът е беден на води, а повърхностният отток е като цяло малък. От реките с най-голямо значение са Провадийска и Камчия, във водосбора на които са изградени язовирите „Тича“, „Камчия“ и други. Девненските карстови извори се използват комплексно за водоснабдяване и промишленост, а езерата по северното крайбрежие — за добив на лечебна кал. Недостигът на водни ресурси остава един от сериозните стопански проблеми на района.
Почви и обработваеми земи
Сред почвените ресурси с най-значителен дял са плодородните черноземи, които покриват по-голямата част от равнините. В по-високите части преобладават сивите горски почви, а покрай реките са разпространени алувиално-ливадните. Около 60% от земята в региона е обработваема, което прави Североизточна България един от основните житни райони на страната.
Гори
Сред горските ресурси преобладават широколистните видове, но експлоатацията им е сравнително слаба — тук се добива около 5% от дървесината в страната. Особено ценни са лонгозните гори по реките Камчия и Батова, както и защитните горски пояси в Добруджа, които предпазват плодородните земи от ерозия и силните ветрове.
Население и селища
Раждаемостта в региона е по-висока от средната за страната, което смекчава отрицателния естествен прираст. Делът на градското население е висок — 72,7%, най-вече благодарение на Варна. Селищната мрежа на Североизточния район наброява 721 населени места, от които 29 града; преобладават малките градчета и големите села. В региона има само два града с население над 100 хил. жители — Варна (335 хил.) и Добрич (104 хил.).
