Плиска

Плиска е исторически град в Североизточна България, разположен в административните граници на община Каспичан и област Шумен. Селището заема изключително място в националната памет, тъй като функционира като първата официална столица на Дунавска България в продължение на повече от два века, от 681 до 893 година. Градът притежава отлична логистична свързаност, намирайки се на 6.2 километра в северозападна посока от град Нови пазар и на 7.2 километра северно от град Каспичан, разполагайки със собствена гара по железопътната линия Варна - Русе. По официални данни на Националния статистически институт към края на 2025 година постоянното население на Плиска наброява 756 жители. Географско положение, топонимия и ранна история Градът израства в обширната и плодородна Шуменска равнина, издигайки се на мястото на по-старо и укрепено славянско селище, което се доказва от неговото чисто славянско по произход име Плиска. В епохата на османското владичество селището е било известно сред местното население с наименованието Абоба. През годините около археологическите проучвания е доказана следната историческа и езикова еволюция на обекта: - Чаталарски надпис на хан Омуртаг: В текстовете на този ценен паметник, изсечен на средновековен гръцки език, името на столицата е записано с главни букви като ПЛСКА. Намерен през 1905 година на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум, Чаталарският стълб е най-ранният автентичен документ за града. В неговия текст столицата е наречена Плскас тон канпон, което в превод означава лагерът на Плиска, и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг, управлявал от 814 до 830 година. - Византийски съчинения: В източниците от 10 и 11 век името е предадено като Плискуба и Плискоба. Научните анализи доказват, че прабългарската наставка оба или уба притежава самостоятелно значение на голямо селище от степен лагерен тип. Поради това името е структурно родствено на степните градове и столици на номадските народи в Централна Азия и Източна Европа, като може да се преведе аналогично като слънчевият град или блестящ, бял град. - Първи и последни хроники: Първото официално споменаване на исторически събития в пределите на Плиска в писмените източници датира от периода 763 и 764 година, а последните събития, документирани в хрониките, обхващат годините 1087 и 1088. Хроника на археологическите разкопки Средновековният град Плиска или Плъсков е разкрит за световната наука в периода между 1899 и 1900 година от археолози на Руския археологически институт в Цариград под ръководството на Фьодор Успенски и с активното участие на бащата на българската археология Карел Шкорпил. Тук са открити, проучени и консервирани най-значимите материални паметници на ранната Плисковско-Преславска култура. Важни писмени сведения за първоначалното основаване на столицата от създателя на държавата хан Аспарух, управлявал от 681 до 701 година, се съдържат в легендарния Български апокрифен летопис, където е записано, че Испор цар съзида в Плюска град. Този документ обаче е с по-късна дата, съставен най-рано през 11 век, и притежава апокрифно-легендарен характер. Укрепителна система и трите зони на столицата Основните реставрирани постройки от първата българска столица са разположени на около 3 километра северно от съвременния град Плиска. Останките от огромния средновековен град заемат внушителна обща площ от около 23 квадратни километра. Плиска е била укрепена чрез сложна фортификационна система, включваща три концентрични зони: - Външен град: Цялата територия от 23 квадратни километра е била обкръжена от огромен защитен земен вал и дълбок ров, пълен с вода. Този ров е притежавал ширина до 10 метра при дълбочина до 7 метра и обща дължина на отбранителния пръстен от над 20 километра. Зад земния ров се е простирал Външният град, в който са били разположени пазарите, стопанските постройки и масивните къщи на занаятчиите и земеделците. - Вътрешен град: Разположен е в самата сърцевина на комплекса, заемайки форма на неправилен трапец със страни, ориентирани по посоките на света, с дължина от 612 до 788 метра. Вътрешният град е бил защитен от монументална крепостна стена, изградена от големи правоъгълни каменни блокове (квадри), с дебелина на зида до 2.60 метра. Всяка една от четирите стени е притежавала голяма отбранителна порта, като до момента са изцяло разкрити три от тях. Непосредствено до една от портите археолозите откриха таен подземен изход, който е отвеждал защитниците далеч зад стените и е бил напълно незабележим отвън. - Цитаделата и Владелското селище: В самия център на Вътрешния град се е издигало Ханското селище, в чието ядро е била разположена Цитаделата. Тя е представлявала малко, силно укрепено вътрешно ядро с мощни отбранителни стени, служещо за основно и безопасно жилище на хана и неговото царско семейство. Великолепните дворци на българските владетели Археологическите нива на територията на Цитаделата разкриват постепенната еволюция на българската дворцова архитектура: - Дървеният дворец: Първоначалният владетелски дворец в Плиска е бил изцяло дървен, за което свидетелстват откритите при дълбоките разкопки регулярни дупки от масивни колове, набити дълбоко в земната основа. - Крумовият каменен дворец: По време на управлението на хан Крум е издигнат първият масивен дворец от камък. За неговата архитектура свидетелстват византийските хронисти, описващи подробно превземането, ограбването и опожаряването на Плиска от войските на византийския император Никифор Първи Геник през 811 година. Крумовият дворец е притежавал внушителни размери от над 70 на 60 метра, разположен на два етажа с обща височина от около 10 метра заедно с отбранителните кули. Точна и детайлна мащабна възстановка на този дворец е изложена в местния музей. - Омуртаговият дворец: Върху Крумовите руини хан Омуртаг изгражда нов велелепен дворец. Той е бил с по-малки размери, но с отлично запазени основи и голяма част от приземния каменен етаж до наши дни. В структурата на сградата са били обособени комфортни жилищни помещения за хана и стаи за неговите почетни чуждестранни гости. На втория етаж е била разположена обширната и бляскава Тронна зала. Дворецът е разполагал със собствен вътрешен глинен водопровод за чиста вода, който е частично запазен и до днес. В непосредствена близост до Омуртаговия дворец е функционирало централното езическо култово средище на прабългарската столица. Голямата базилика и християнското наследство На разстояние от около 1.5 километра от Вътрешния град се издига Голямата базилика в Плиска - един от най-големите християнски храмове в цяла средновековна Европа, символ на покръстването на българския народ. Изключително важен научен факт е, че под основите на тази грандиозна средновековна базилика археолозите откриха руините на много по-стара късноантична църква с ясен кръстовиден план. Изследователите определят този ранен храм като мартирий, което доказва, че сградата е била издигната върху свещено място, свързано със смъртта, страданието и погребението на ранен свещеномъченик. Именно в Плиска през 864 година великият български владетел Светия княз Борис Първи Михаил приема християнството и покръства официално целия български народ, извършвайки фундаментална културна и политическа реформация. Друго събитие от огромно общославянско значение е официалното и тържествено посрещане на учениците на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица, където им се осигуряват държавни условия за книжовна дейност. Съвременен туризъм и музейни комплекси В наши дни град Плиска е първостепенна туристическа дестинация, включваща следните важни обекти от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: - Национален историко-археологически резерват Плиска: обхваща цялата територия на средновековния град и Голямата базилика, разполагайки с официален печат на БТС. Лятното работно време на резервата е от 9:00 до 20:00 часа, а зимното работно време е от 9:00 до 17:00 часа. - Археологически музей: разположен в пределите на самия резерват, той съхранява и експонира хиляди оръжия, битови съдове, златни и сребърни накити, монети и артефакти, открити при разкопките в старата столица. - Културно-исторически комплекс Стара Плиска: модерен частен комплекс в града, посветен на българската история, писменост и владетели, превърнал се в атрактивно място за посещение.