Мадарски конник

Мадарският конник е монументален средновековен скален барелеф, изсечен директно върху отвесна скална стена в близост до днешното село Мадара в Североизточна България. Паметникът представлява единствен по рода си скален релеф на територията на цяла Европа от периода на Ранното средновековие. Поради своята глобална културна, научна и историческа стойност, барелефът е официално обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно и природно наследство. Географско положение и резерватен комплекс Мадарският конник функционира като централен визуален символ на Националния историко-археологически резерват Мадара, който обхваща обширна серия от археологически обекти с праисторическо, тракийско, антично и средновековно религиозно, културно и военно предназначение. Скалният паметник отстои на 18.2 километра в източна посока от град Шумен, като в по-голямата си териториална част се разполага в административните граници на община Каспичан. В непосредствена географска близост до обекта се намират и големите археологически резервати на първите средновековни български столици Плиска и Преслав, образувайки общ исторически хребет. Хроника на научните проучвания и физически параметри За съвременната световна наука Мадарският конник е открит и описан за първи път през 1872 година от известния австро-унгарски пътешественик, археолог и етнограф Феликс Каниц. Поради високото разположение на релефа, за неговото детайлно заснемане, почистване и научно проучване през годините са издигани масивни скелета, като това е правено последователно през 1895, 1905 и 1954 година. През 1905 година под ръководството на български учени е изработена точна гипсова отливка на релефа в реален размер, която се пази в държавните фондове. Физически характеристики на паметника: - Разположение: Барелефът е изсечен през 8 век от Новата ера върху отвесния скален венец на внушителна височина от 23 метра от основата на терена. Стръмни каменни стъпала, изградени вляво от релефа, осигуряват пешеходен достъп на туристите до горното Мадарско плато. - Размери: Общите размери на скалното изображение възлизат на 2.6 метра във вертикална височина и 3.1 метра обща ширина в самата основа на композицията. Архитектура и детайли на скалната композиция Барелефът изобразява сложна символична сцена, включваща фигурите на конник, повален лъв, ловно куче, разперен орел и множество врязани надписи на старогръцки език. Централният образ на конника е изобразен в ход в дясна посока, изпълнен в мащаб, близък до естествената човешка големина, и облечен във връхна владетелска дреха, достигаща до коленете. С лявата си ръка ездачът държи юздите на възседналия кон, а с дясната си ръка хвърля или забива късо бойно копие в тялото на поваления под предните копита на коня лъв. Зад гърба на владетеля ясно личи високото облегало на седло, което се определя от изследователите като източен кавказки тип. Десният крак на ездача е поставен стабилно в стреме, а на гърба си конникът носи голям предпазен калъф за лък (тул). Върху забитото в тялото на лъва копие се забелязва малко бойно знаменце, а непосредствено зад задните копита на коня тича ловно куче с издължена муцуна. От дясната страна на композицията, точно над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле в полет. Цялостната изящна композиция символизира триумфалната военна победа над държавния враг, като съчетава в себе си както триумфалните традиции в релефната пластика на иранския изток, така и античните местни художествени традиции на Тракийския конник. Исторически произход и прабългарска теза Скалното изображение представя триумфиращ български владетел и в съвременната наука се възприема като най-мощния визуален символ на държавния суверенитет и военната мощ на Първата българска държава. Специфичните детайли на облеклото и снаряжението определят точната датировка и подкрепят най-признатата научна теза за прабългарския етнически произход на релефа, свързваща изграждането му с управлението на славния кан Тервел в периода от 701 до 721 година. В подножието на скалите се намира голяма карстова пещера, наречена Голямата пещера или Пещерата на нимфите, където в древността тракийските племена са почитали своите божества. В границите на резервата са открити праисторически глинени култови фигурки и десетки мраморни оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, на Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела и на тракийския конник Херос. Поради това съществува хипотеза, че Мадарският конник може да е паметник с по-древен първоначален произход, който е претърпял преправяне и адаптиране за новите държавни цели на прабългарите през по-късните периоди. В полза на това съждение са и детайлните петрологични изследвания на скалата, според които фигурата на лъва е била изрязана по-рано от фигурата на кучето, а самият кон е претърпял корекции във времето. Изтъкнатият учен Рашо Рашев отбелязва, че в случая се касае за обобщен укрепен образ на обожествен български владетел, който в съзнанието на средновековния съвременник се е преплитал с чертите на епичен герой от ранносредновековния епос. Свещените надписи около релефа и култът към Тангра Около фигурите на конника и животинските образи в скалата са врязани три големи текстови групи на гръцки език, които съдържат безценни писмени сведения за ранната българска история и дипломация. Професор Веселин Бешевлиев предполага в своите трудове, че най-ранните хроники около релефа могат да стоят в директна връзка с името на основателя на държавата - хан Аспарух. Околните каменни надписи съобщават за важни политически, военни и културни събития във взаимоотношенията между България и Източната римска империя (Византия) от 705 година през целия период на 8 и 9 век. В текстовете се споменават директно или чрез ясни препратки имената на българските ханове Тервел, Кормисош и Омуртаг, както и на византийския император Юстиниан Втори Носоотрязания. Изключително интригуващ и с фундаментално значение за науката е официалният надпис на хан Омуртаг, открит при руините на прабългарското езическо светилище в самото подножие на Мадарския конник. Този голям култов комплекс на терасата под скалите е включвал в структурата си светилище, езически капища, дворцови зали, жилищни сгради за жреците и стопански постройки. Единствено в този писмен паметник на хан Омуртаг е съхранено и документално доказано директно споменаване на името на върховния бог на прабългарите - бог Тангра, което превръща Мадара в главен духовен център на езическа България.