Старинен Пловдив

Архитектурно-историческият резерват Старинен Пловдив, известен по целия свят накратко като Стария град, е уникален открит музей, разположен върху три от емблематичните хълмове на град Пловдив - Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Тези хълмове образуват историческото градско ядро, популярно като Трихълмието. Този културен резерват се простира върху площ от 35 квадратни километра. Неговата поява е директен резултат от непрекъснатия организиран човешки живот в котловината в продължение на векове, обхващащ дълъг хронологичен период от Праисторията до наши дни. Архитектурната среда на резервата съчетава в неповторими ансамбли духа, традициите и градоустройството на Античността, Средновековието и Българското възраждане, което го превръща в най-популярната туристическа дестинация в Пловдив. Античност и римски златен век на Трихълмието Пловдив е официално признат за един от най-старите постоянно обитавани градове на територията на Европа, явявайки се по-стар от Рим и Атина, и исторически съвременник на легендарните градове Троя и Микена. Градското ядро се заражда през четвъртото хилядолетие преди Новата ера върху хълмовете на Трихълмието, когато древните траки създават своето първо укрепено селище на върха на Небет тепе. През четвърти век преди Новата ера регионът е завладян от македонския царевладетел Филип Втори Македонски, който реконструира крепостта и я прекръства на свое име - Филипопол. Впоследствие траките успяват за известен период да възстановят политическия си контрол над акропола, но след поредица от тежки битки, през първи век градът попада окончателно под властта на Римската империя. След официалното включване на тракийските земи в административните предели на империята, Филипопол е избран за главен административен, съдебен и духовен център на обявената през 46 година римска провинция Тракия. Поради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма, римските управители го наричат с латинското име Тримонциум, което в превод означава градът на трите хълма. Римската епоха, обхващаща периода от втори до четвърти век, се определя като истински златен век в градоустройственото развитие на античния град. Съвременните археологически разкопки са разкрили внушителни останки от бляскави обществени сгради, по-голямата част от които са консервирани и интегрирани в тъканта на Стария град: монументален амфитеатър, мощни крепостни стени, езически храмове, акведукти, терми и аристократични фамилни домове. Средновековен период и Пълдинската крепост В края на четвърти век градът навлиза във Византийския исторически период. Последвалото заселване на славянските племена на Балканите донася ново славянско наименование на крепостта - Пълдин. По време на официалното създаване на Първата българска държава през седми век, град Пълдин остава извън нейните първоначални граници. Българският хан Крум е първият владетел, който обсажда и превзема укрепения град през 812 година. Официалното и трайно включване на града в държавните граници става малко по-късно, по време на управлението на хан Маламир. През следващите средновековни векове властта над Трихълмието преминава с променлив успех от българи към византийци, като за кратък период от време крепостта става владение и на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Градът е окончателно предаден в пределите на Българската държава през 1344 година от византийския император. От епохата на Средновековието в Стария град е перфектно запазена каменната източна порта на крепостните стени - световноизвестната Хисар капия. Икономически и културен разцвет през Възраждането По време на Българското възраждане Пловдив се утвърждава като най-важния икономически, занаятчийски и търговски център на Балканите. В града се оформя силна прослойка от заможни, будни и високообразовани български търговци, които пътуват по търговски дела из цяла Европа и Близкия Изток. От своите далечни пътувания те донасят в Пловдив не само екзотични стоки, но и модерни западноевропейски културни и архитектурни течения. Богатите пловдивски фамилии демонстрират своето икономическо благосъстояние чрез мащабно строителство на красиви, огромни и богато орнаментирани с фрески и дърворезби къщи в специфичния стил на Пловдивската симетрична къща. Тези сгради днес са се превърнали в основен визуален символ на резервата. От същия период са запазени изящни православни храмове, училища и обществени сгради, които са допълвали будния духовен живот на тогавашното пловдивско общество. Основни археологически и архитектурни обекти в резервата Археологически комплекс Небет тепе На върха на хълма Небет тепе са проучени и експонирани археологическите останки на първото праисторическо поселение на Трихълмието, което се датира от епохата на Енеолита. През дванадесети век преди Новата ера това селище прераства в добре укрепения древнотракийски град Евмолпия, който се явява един от първите градски центрове на територията на Югоизточна Европа. Разкритите масивни каменни крепостни стени, които са заграждали езическо светилище и голям аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи тракийското селище. Най-старата част на крепостната стена е изпълнена чрез специфичен градеж без каквато и да е свързваща спойка, с огромни сиенитни блокове, известен в архитектурата като циклопски градеж. В комплекса са разкрити още структури от градско селище от времето на Филип Втори Македонски (четвърти век преди Новата ера), както и сложни крепостни съоръжения, включващи бастион, голямо подземно зърнохранилище и квадратна стражева кула, датирани от периода между четвърти и втори век преди Новата ера до втори и четвърти век от Новата ера. Когато древната тракийска Евмолпия се разширява по цялото плато на Трихълмието и в неговите ниски подножия, старото заселище с цитаделата на Небет тепе се превръща в официален укрепен акропол на града. Античен театър Античният театър на Филипопол е сред най-ценните и световно признати паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Неговата цялостна реставрация се определя като най-високото научно постижение в областта на консервацията на паметници от Античността в България. Храмът на Мелпомена е построен през 90-те години на първи век от Новата ера, по време на управлението на римския император Домициан. Театърът е разположен по гениален инженерен начин в естествената седловина между хълмовете Джамбаз тепе и Таксим тепе. Зрителната част, наречена театрон, е разделена вертикално на два големи ранга от по 14 реда мраморни седалки, които са разделени помежду си с широка хоризонтална пътека, известна като диазома. По изчисления на историците, театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата централна орхестра се издига внушителната триетажна сценична постройка, наречена скена, която е богато украсена с мраморни фризове, корнизи, колони и антични статуи. Обектът е изцяло проучен археологически, консервиран и социализиран под научното ръководството на археолозите Лилия Ботушарова и Вера Коларова в периода от 1968 до 1984 година. Днес театърът е действаща сцена, на която се провеждат престижни културни събития, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал Пловдив. Хисар капия Хисар капия представлява голяма укрепена каменна порта, преминаваща през древните крепостни стени на Филипопол. В днешния си външен вид тя датира от средновековния период между единадесети и тринадесети век, но нейните инженерни основи са дълбоко заложени още по римско време през втори век. Портата е била един от трите основни входа, осигуряващи достъп до укрепеното Трихълмие. По време на Османската империя, поради липса на място, красивите възрожденски къщи на пловдивските търговци са били инкорпорирани и буквално вграждани директно върху останките на старите дебели крепостни стени около портата. Източна порта на Филипопол Източната порта на Филипопол е една от най-важните входно-изходни транспортни артерии на античния град. През нейния свод се е осъществявала основната сухопътна търговска и военна връзка между Филипопол и Византион (по-късно Константинопол). В историческата наука се приема, че тя е била първоначално изградена през втори век по време на управлението на римския император Адриан, и е била изцяло реконструирана и укрепена през четвърти век. Архитектурният комплекс около портата е открит, разкопан и проучен от българските археолози през 70-те години на 20 век, а неговите руини лежат в североизточното подножие на Стария град.