Асенова крепост

Асеновата крепост е величествена средновековна твърдина, в чийто предели е перфектно съхранена уникалната двуетажна укрепена църква Света Богородица Петричка. Този емблематичен паметник се намира в живописните ниски части на планината Родопи, разположен стратегически на разстояние от 2 километра от съвременния град Асеновград. Поради своята изключителна историческа, архитектурна и културна стойност, Асеновата крепост е официално обявена за национален паметник на културата от национално значение. Обектът е включен под почетен номер в престижния списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, като в него се намира и се поставя официалният колекционерски печат. Крепостта посреща туристи и е отворена за посещения целогодишно без почивни дни. Историческа хронология и стратегическо значение Морфологичните проучвания доказват, че високата и труднодостъпна скална тераса, върху която е издигнат комплексът, е била използвана за фортификация още по времето на древните траки, които оценяват естествената безопасност на релефа. Впоследствие укрепеното селище е изцяло преустроено от Източната римска империя (Византия) през 9 век. Основната държавна задача на византийския гарнизон е била да охранява сигурно вратата на важния Беломорски проход и да осигури стабилността на византийската граница в този планински край. Първите официални писмени сведения за съществуването на крепостта датират от 11 век. Те са открити в съхранения автентичен устав на тогава построения в близост Бачковски манастир Света Богородица Петричка. От тези писмени източници става ясно, че Асеновата крепост е притежавала висок административен статут, развита собствена военна охрана, оръжейна и самостоятелна вътрешна администрация. По време на бурните събития от Четвъртия кръстоносен поход, твърдината е обсаждана, превзета и за кратко управлявана от западноевропейските рицари кръстоносци. Крепостта функционира активно като отбранително съоръжение до 1410 година, когато в хода на тежките династични борби в Османската империя е напълно разрушена от османските войски. Епохата на цар Иван Асен Втори и прочутият скален надпис Съвременното си популярно име крепостта получава в чест на великия български владетел цар Иван Асен Втори. След победата в битката при Клокотница, през 1231 година българският царевладетел предприема мащабна държавна програма за укрепване на границите, извършвайки редица поправки, разширения и масивни градежи по крепостната стена с цел пълното заздравяване на обекта. Свидетелство за това мащабно строителство е прочутият автентичен средновековен надпис, издълбан по заповед на владетеля директно върху една от отвесните скали на хълма. Текстът на историческия паметник гласи: В лето 6739 (което съответства на 1231 година от Новата ера), индикт четвърти, от Бога въздигнатият цар Асен на българи, гърци и други страни, постави Алекси Севаста и изгради този град. В конкретния исторически контекст думата алекси не представлява лично собствено име на конкретен човек, а се използва по смисъл на защитник или бранител, каквото е и буквалното значение на това понятие при превод от старогръцки език. Понятието Севаст от своя страна е висока средновековна административна и благородническа титла, с която са били удостоявани официалните управители на големите области, наричани хори, или на по-малките административно-териториални единици, включени в техния състав. Мнозина съвременни автори и медиевисти приемат в своите изследвания, че в средновековна България терминът севаст притежава различно значение в отделните случаи. Освен че е пряко свързан с реалното изпълнение на определени административни, съдебни и военни функции от името на царя, той често е представлявал и чисто почетна благородническа титла, доказваща близост до владетелския двор. Църквата Света Богородица Петричка - Шедьовърът на средновековната архитектура Основният и най-атрактивен елемент на комплекса е напълно запазената едноапсидна, двуетажна църква Света Богородица Петричка, която се издига гордо на скалния ръб. Долният етаж на храма е функционирал като гробница (костница) и складово помещение, а горният етаж представлява същинският православен храм, декориран отвън с характерните за Търновската и Несебърската архитектурна школа слепи арки и пиластри. Във вътрешността на църквата са частично консервирани ценни фрагменти от средновековни фрески и стенописи, датирани от 14 век, които привличат вниманието на историци и изкуствоведи от целия свят.