Северна централна България
Tsarevets, Veliko Tarnovo · Wikimedia Commons (CC-BY-SA)
Северна централна България е един от шестте района за планиране в страната и обхваща областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Регионът не представлява административно-териториална единица и съответно няма административен център.
Географско положение
Регионът заема преходно географско положение в северната част на България и се отличава с благоприятно транспортно разположение. На север има широк допир с река Дунав, а през Дунав мост при Русе минава транспортният европейски коридор № 9, свързващ Централна Европа с Близкия изток. През територията се кръстосват пътища, които свързват столицата и Югозападна България със Североизточна България и Северното Черноморие, а дунавското крайбрежие се свързва през проходите на Средна Стара планина с Южна България. През региона минава най-важната меридионална железопътна линия Русе–Подкова. На изток районът достига до сухоземната граница с Румъния, която все още е слабо усвоена в стопанско отношение.
Климат и природни ресурси
Климатът е умереноконтинентален, с подчертани летни засушавания и студени зими — фактори, които заедно с ограниченото горско богатство и липсата на значими енергийни и минерални ресурси налагат внос на суровини от други региони. Полезните изкопаеми са скромни по обем, но находищата на висококачествени глини край с. Бутово, Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и Севлиево, заедно със залежи на базалт, варовици и пясъчници, дават основа за развитието на керамичната промишленост и производството на строителни материали.
Реки и водни ресурси
Водните ресурси на региона се формират от реките Янтра, Росица и Русенски Лом, които се използват комплексно — изградени са язовири и напоителни системи, а във ВЕЦ „Росица I“ и „Росица II“ се произвежда електроенергия. Реките в Лудогорието и Добруджа са с непостоянен режим и често пресъхват през лятото, което прави недостигът на вода един от сериозните стопански проблеми на района. Минералните извори, сред които „Вонеща вода“, са предпоставка за развитието на балнеолечение и СПА туризъм.
Почви и обработваеми земи
Близо половината от територията на региона е заета от обработваеми земи благодарение на плодородните черноземи и сиви горски почви по дунавската равнина и хълмистия Предбалкан. Около 8–10% от площта се пада на естествени ливади и пасища, които поддържат традиционното животновъдство в подножието на Стара планина.
Гори
Регионът разполага със значителни запаси от букова дървесина, съсредоточени основно в Стара планина, където се срещат и известни количества иглолистни видове. В Предбалкана преобладават дъбовите гори, а защитените територии в Национален парк „Централен Балкан“ и природните паркове в района на Тревненския Балкан са любимо място за пешеходен туризъм и екотуризъм. Въпреки това запасите от дървесина не задоволяват изцяло местните потребности.
Население и селища
Броят на населението в региона непрекъснато намалява в резултат на активните миграционни процеси и отрицателния естествен прираст, а гъстотата е под средната за страната. Делът на хората в нетрудоспособна възраст е по-висок от националния, което ограничава възможностите за възпроизводство на работната сила. Характерна особеност на селищната мрежа до 1995 г. е наличието на голям брой махали и колиби; днес те имат статут на села и придават уникален облик на селските райони.
