Крепост Червен

Средновековният град Червен е един от най-бележитите, монументални и отлично проучени военно-административни, църковни и културни центрове на Втората българска държава (XII-XIV век). Разположен върху обширен, труднодостъпен скален рид, обгърнат от живописните завои на река Черни Лом, археологическият резерват се намира до едноименното село Червен, на 34 км южно от град Русе, в границите на Природен парк „Русенски Лом“. Историческо развитие и съдбовни събития Животът на Червенския рид преминава през дълга поредица от възходи, упадъци и нови прераждания: - Ранновизантийски период (VI век): Първоначално на мястото съществува ранновизантийска крепост. След окончателното падане на Първото българско царство под византийска власт през 1018 г., новите владетели ремонтират и укрепват оцелелите крепостни стени, приспособявайки ги към своите фортификационни изисквания. - Възходът през Втората българска държава: С възстановяването на българската независимост Червен бързо израства като стратегически бастион. През 1235 г. градът става седалище на влиятелната средновековна Червенска митрополия. - Природни бедствия и нашествия: През 1230 г. мощно земетресение нанася огромни щети на сградите, причинявайки мащабен пожар. През пролетта на 1242 г. оттеглящата се към Азия татарска армия опустошава долината на река Русенски Лом, оставяйки Червен в разруха. По-късно през XIII век, в хода на похода на Византия срещу цар Ивайло, градът е превзет от византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот. - Златният XIV век: През този период градът преживява своя най-голям разцвет. Територията му надхвърля 1,8 кв. км, а инфраструктурата му е перфектно развита. Червен се превръща в прочут занаятчийски и търговски център, благодарение на силно развитите златарство, металодобив, обработка на желязо, художествени занаяти и строителство. - Падане под османска власт: В края на $XIV$ век Червен е завладян и опожарен от османските нашественици. Историческите източници сочат, че голяма част от оцелелите жители мигрират към близкия град край река Дунав — Русчук (днешния град Русе, наследник на римския кастел Сексагинта Приста). Археологически открития и архитектура Научният интерес към Червен датира от 1910–1911 г., когато проф. Васил Златарски провежда първите разкопки. От 1961 г. на обекта започват постоянни, ежегодни проучвания. Благодарение на работата на археолозите днес са разкрити изключителни паметници на средновековното градоустройство: - Замъкът на Червенския червенокос аристократ: Разкрит е голям, укрепен феодален дворец, който е бил резиденция на местния владетел. - Църковна архитектура: Открити са останките на цели 16 средновековни църкви, свидетелстващи за високата духовност и ранга на Червенската митрополия. - Водоснабдителни съоръжения: Разкрити са две уникални подземни водоснабдителни системи, изсечени дълбоко в скалите, които са осигурявали питейна вода на защитниците при продължителни обсади. - Всекидневен живот: Напълно проучени са крепостни стени, обществено-административни и жилищни сгради, занаятчийски работилници и калдъръмени улици. Крепостната кула: Перлата на Червен е неговата напълно запазена триетажна отбранителна кула от XIV век. Тя е толкова съвършено съхранена в оригиналния си вид, че е послужила за графичен модел при възстановяването на Балдуиновата кула в Царевец (Велико Търново). Любопитен факт е, че нейният величествен силует е използван и като визуален образ в последната серия от 5-ия сезон на световноизвестния сериал „Игра на тронове“. Туризъм и наследство Днес Червен е обявен за Национален археологически резерват и разполага с отлично изградена туристическа инфраструктура, включваща информационни табели, обособени пътеки, стъпала и панорамни тераси, от които се разкриват зашеметяващи гледки към каньона. Намерените при разкопките безценни съкровища — включително златни и сребърни накити, монети, средновековни оръжия, фино изработена сграфито керамика и епиграфски паметници — се съхраняват в Националния исторически музей и Националния археологически музей в София, както и в Регионалния исторически музей в Русе.