Трапезица е величествен исторически хълм в град Велико Търново, върху чието плато са експонирани руините на едноименния укрепен град или високоаристрократичен квартал в средновековния Търновград. Трапезица заема площ от 80 декара и се явява втората по важност и мащаб крепост на Вътрешния град на средновековната българска столица. Хълмът представлява мощна естествена каменна твърдина, разположена на десния бряг на река Янтра, в северозападна посока от съседния хълм Царевец, като речното корито я огражда живописно от три страни. Произход на наименованието на хълма В историческата лингвистика и топонимика съществуват три основни научни предположения за произхода на името Трапезица: - Първа хипотеза: Името се свързва директно с класическата славянска дума трапеза, описваща равното горно плато на хълма. - Втора хипотеза: Наименованието произлиза от геометричната дума трапец, тъй като реалната физическа форма на платото е изявено трапецовидна. - Трета хипотеза (версия на професор Бойчинов): Името води началото си от понятието трапезити, с което са наричани специалните доброволчески войски от пазители на планинските проходи. Тези трапези са обитавали хълма още по времето на Византийското владичество, изпълнявайки охранителни функции. Фортификационна система и четирите входа През епохата на Второто българско царство върху стръмните, отвесни скални венци на Трапезица са се издигали високи каменни стени, подсилени с бойни кули и постоянни стражеви гарнизони. Две мощни напречни крепостни стени са се спускали перпендикулярно по склоновете на хълма директно до коритото на реката с цел блокиране на достъпа по долината: едната стена е разположена в източната част, непосредствено край реставрирания храм Свети Димитър Солунски, а втората е изградена по западния склон в посока към днешния железопътен мост. Вътрешността на болярската крепост е била достъпна през четири отделни входа: - Главният южен вход: Намирал се е на най-южния скален нос на хълма и е бил логистично свързан със съседния хълм Царевец чрез масивен дървен мост над река Янтра, разположен точно срещу царската църква Свети Четиридесет мъченици. Към тази порта е водел широк калдъръмен път, изсечен дълбоко в скалния масив, като видими следи от него и от самата южна порта са отлично консервирани и достъпни за туристите. Християнско изкуство и архитектура на средновековните църкви По време на първите системни археологически проучвания на хълма са открити и детайлно проучени основите на 17 средновековни църкви. Запазените оскъдни художествени фрагменти по каменните зидове доказват, че храмовете са били богато и пищно украсени с цветни стенописи, многоцветни подови мозайки и художествена керамика. Намерените при ранните разкопки материали не са били своевременно обнародвани в научния печат, но от съхранената официална административна преписка става ясно, че са открити ценни паметници от епохата на средновековната българска държава: златни и сребърни кръстове, царски и болярски монети, фини огърлици, пръстени с печати, обеци и луксозна битова керамика. Църквите на Трапезица се отличават с изключително богата външна архитектурна декорация, характерна за Търновската художествена школа: пиластри, декоративни ниши, слепи арки, цветни керамични плочи и разноцветни глазирани глинени панички с кръгла или четирилистна форма, покрити със зелена или жълта глазура (гледжосани), подредени в няколко дъгообразни реда по фасадите. Многобройните и изящно декорирани малки църкви доказват по безспорен начин, че на хълма Трапезица са се намирали укрепените градски резиденции на най-богатите български боляри и на висшето православно духовенство. Църква номер 8 и култът към свети Иван Рилски Най-голяма по своите архитектурни размери е църква номер 8, останала в българската история с името Иван Рилски. Непосредствено до нейните дебели зидове са разкрити основите на масивни каменни постройки, за които историците предполагат, че са съставлявали голям манастирски комплекс. По стените на храма са консервирани ценни фрагменти от средновековна стенопис. В историческите източници е подробно документирано, че през 1195 година славният български цар Иван Асен Първи пренася тържествено от град Средец (днешна София) в столицата Търновград светите мощи на небесния покровител на България свети Иван Рилски. Реликвата е била положена с висши държавни почести в специално изградената за целта църква на хълма Трапезица. Специалното допълнително помещение, долепено до южната страна на църква номер 8, се определя от науката като официална мощехранителница. Светите мощи на рилския пустинножител са били съхранявани и чествани във Велико Търново в продължение на почти три века, до 1469 година, когато след мащабно литийно шествие са пренесени обратно в Рилския манастир. Нов разцвет, консервация и съвременна реставрация В съвременния период, между 2008 и 2015 година, на хълма Трапезица се провеждат мащабни нови археологически разкопки с участието на водещи български учени. В рамките на този проект е извършена цялостна архитектурна реставрация на Южната бойна кула, изградена е модерна туристическа инфраструктура, включваща фуникуляр (наклонен асансьор) за лесен достъп на посетителите, и са извършени прецизни частични реконструкции на най-ценните средновековни църкви. Хроника на археологическите проучвания през вековете Разкопки и забрани през 19 век Първият сериозен научен интерес към проучването на архитектурните руини на платото се заражда през средата на 19 век. През 1856 година обаче тогавашните османски власти издават официална султанска забрана за провеждане на каквито и да е разкопки на Трапезица. Първите реални и сериозни археологически сондажи се провеждат веднага след Освобождението, през 1878 година, под ръководството на професор Марин Дринов и доктор Васил Берон. През 1884 година разкопките са продължени от Васил Берон в рамките на новосъздаденото Търновско археологическо дружество. Най-подробните, систематизирани и картографски изследвания в края на века са извършени от бележития чешки учен Карел Шкорпил. Използвайки перфектно запазените към онова време надземни очертания на крепостните стени, кули, порти и храмове, той изработва първия цялостен топографски и архитектурен план на Трапезица, който е публикуван официално през 1910 година паралелно с неговия план на Царевец. Изследвания през първата половина на 20 век В периода на 1900 и 1901 година на хълма провежда разкопки френският изследовател Жорж Сьор, който успява да открие и разкрие основите на още 14 средновековни църкви, допълващи трите известни дотогава. Личните записки на Сьор обаче са твърде кратки и не предоставят подробна научна информация за намерените артефакти. Детайлен архитектурен план на разкритите от французина руини е изработен от инженерите на Търновския технически участък П. Абаджиев и Р. Михайлов. В периода от 1903 до 1904 година известният художник-реставратор В. Димов, командирован специално от Народния музей в София, извършва първото цялостно научно описание на църквите и изработва пълна графична документация на запазената средновековна живопис, придружена от прецизни маслени копия върху платно, които се пазят в държавните фондове.
Трапезица се намира в Велико Търново, България.
До Трапезица най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Трапезица може да се посещава целогодишно. Пролетта и есента предлагат най-приятните условия за разглеждане — мека температура и по-малко туристи. Лятото е идеално за фотография и по-дълги дневни пътувания; зимните посещения са възможни, но времето може да ограничи достъпа до някои обекти.
Повечето природни забележителности в България са свободно достъпни и отворени целогодишно, въпреки че някои обекти имат входни такси или изискват придружаване от водач. Носете стабилни обувки и вода, тъй като теренът може да е неравен. Спазвайте защитните огради и се движете само по маркираните пътеки, за да запазите обекта.
