Паметникът на Бузлуджа

Паметникът на Бузлуджа, чието официално държавно наименование е Дом паметник на Българската комунистическа партия, е най-големият, бруталистичен и известен идеологически монумент на комунистическия режим на територията на Република България. Този грандиозен планински обект е неделима съставна част от структурата на Националния парк-музей Шипка - Бузлуджа. Районът притежава висок законов статут, обявен за официален исторически и архитектурен резерват в Държавен вестник, брой 97 от 1978 година. Монументът е издигнат през 1981 година на старопланинския връх Хаджи Димитър, който в българската култура и история е по-известен със своето старо официално наименование връх Бузлуджа, променено през 1942 година. Изборът на мястото е дълбоко символичен, изграден в чест на провеждането на Бузлуджанския конгрес на същия планински връх през далечната 1891 година. На този исторически събор под ръководството на Димитър Благоев е учредена Българската социалдемократическа партия, за чиито директни наследнички в новата история се считат Българската комунистическа партия и съвременната Българска социалистическа партия. Поради тази причина връх Бузлуджа и издигнатият на него монумент притежават статут на официална партийна светиня за българските комунисти до политическите промени през 1989 година. Географско разположение, логистика и пропагандни митове Монументът на връх Хаджи Димитър е позициониран в непосредствена географска близост до голямата планинска местност Вътро поле, по-известна като Узана, която официално се явява изчисленият географски център на страната. В идейния проект на паметника е заложено монтирането на две огромни светещи червени петолъчки с обща електрическа мощност на осветителните тела от 150 киловата. В тогавашната държавна идеологическа пропаганда широко се разпространява твърдението, че при напълно ясно време през нощта мощната червена светлина от южната звезда може да бъде видяна с просто око чак от бреговете на Бяло море в Беломорска Тракия. От географска, физическа и геодезическа гледна точка това твърдение е напълно неточно и научно невъзможно. Докато панорамната видимост в северна посока към низината и река Дунав е теоретично възможна при перфектни метеорологични условия, то видимостта на юг към басейна на Бяло море е напълно блокирана от естествената кривина на Земята и масивната, висока планинска преграда на Родопския масив. До самия паметник е изградена развита транспортна инфраструктура, включваща асфалтирани автомобилни пътища от две посоки - директно от историческия връх Шипка и от главния републикански път Стара Загора - Русе в планинската отсечка непосредствено след град Казанлък. Край голямата шосейна отбивка за паметника е издигнат висок монумент в цял ръст на социалиста Димитър Благоев. Строителство, финансиране и инженерни мащаби Официалното държавно решение за проектирането и изграждането на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на Централния комитет на БКП на 11 март 1971 година. Същинският строеж на паметника стартира през 1974 година и се финансира изцяло чрез мащабно събиране на народни дарения, като общата стойност на проекта достига сумата от 14 186 000 тогавашни лева. В тежките строителни работи на върха участват структурите на тогавашните Строителни войски, професионални майстори и хиляди доброволци бригадири, организирани по линия на Димитровския комунистически младежки съюз. Главен ръководител на грандиозния национален строителен обект е командирът на известната старозагорска строителна дивизия генерал Делчо Делчев. За нуждите на строежа през 1975 година на върха са монтирани два мощни строителни крана, като единият е специализиран за изграждането на високия пилон от световната марка Либхер, а вторият е предназначен за основната кръгла сграда и е разполагал с дължина на стрелата от 40 метра. Паметникът е открит официално за посещения на 23 август 1981 година лично от тогавашния партиен и държавен лидер Тодор Живков. Архитектура, размери и уникални мозайки В архитектурно отношение силуетът на паметника най-често е описван от експертите като ритуален жертвен поднос и издигаща се колона, които символизират разгърнат комунистически флаг и тържествен лавров венец в чест на партията. Архитектурният проект е дело на голям проектантски колектив, ръководен лично от известния архитект Георги Стоилов, а сложните инженерни конструкции са проектирани от колектив под научното ръководство на професор инженер Добромир Коларов. Външната сграда притежава изразена визуална прилика с модерната архитектура на Олимпийския стадион в град Монреал в Канада, както и със специфична футуристична сграда, проектирана около 1955 година от световноизвестния архитект Франк Лойд Райт за нуждите на Гръцката православна църква в американския щат Уисконсин. Дом паметникът се състои от следните основни компоненти: - Основна куполна сграда: Централната Тържествена зала на паметника притежава вътрешен диаметър от 42 метра и обща височина от 14.5 метра. Тя е богато декорирана със сложни стенни и таванни мозайки с обща площ от 550 квадратни метра, които пресъздават историческите борби на БКП и идеализираното изграждане на развито социалистическо общество. - Опасващ коридор: Залата е обколена от външен панорамен коридор, по чието протежение са разположени 14 мащабни художествени мозаечни композиции, отразяващи мирния труд, индустрията и селското стопанство. - Двоен пилон: Непосредствено до купола се издига внушителен двоен бетонен пилон с вертикална височина от 70 метра. На върха на този пилон, от двете му широки страни, са монтирани две неправилни червени петолъчки, които външно изглеждат като една обща звезда, притежаващи физически размери от 6.5 на 12 метра. Политически промени, разруха и международно признание След настъпването на радикалните политически промени в България от 10 ноември 1989 година, поддръжката спира и общото състояние на паметника се влошава драстично. През 1992 година монументът е официално одържавен по силата на Закона за одържавяването на имуществото на БКП, след което сградата е окончателно запечатана за посетители. По време на управлението на министър-председателя Иван Костов е изцяло премахната държавната въоръжена охрана на монумента, с което той е оставен на пълно и безвъзвратно разграбване от иманяри и крадци на метали. Вълната от вандализъм води до тежки последици за конструкцията: - Изчезване на материали: Крадци на метали демонтират и задигат целия масивен меден покрив на купола, като в публичното пространство не се изключва и скрито участие на тогавашни държавни служители. - Разрушаване на изкуството: Злосторници системно разбиват прозорците, изкъртват ценните стенни мозайки, орнаменти и декоративни елементи от носещата конструкция. Напълно унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и неговата дъщеря Людмила Живкова. - Обстрел на петолъчката: Огромната червена стъклена петолъчка е подложена на масиран обстрел с огнестрелно оръжие от местни жители, подведени от ширещия се градски мит, че тя е изградена от скъпоценен розов рубин, който може да бъде разграбен и продаден. Въпреки тежката физическа разруха на интериора и екстериора, паметникът Бузлуджа придобива огромна международна известност сред фотографите и архитектите по света. Обектът е официално включен в престижната световна класация Най-красивите изоставени места в света под номер 25, а през 2013 година подобна класация на водещи международни туристически блогове му отрежда първото челно място в света, превръщайки руините му в притегателен център за алтернативен урбекс туризъм.