Паметникът на Бузлуджа, чието официално държавно наименование е Дом паметник на Българската комунистическа партия, е най-големият, бруталистичен и известен идеологически монумент на комунистическия режим на територията на Република България. Този грандиозен планински обект е неделима съставна част от структурата на Националния парк-музей Шипка - Бузлуджа. Районът притежава висок законов статут, обявен за официален исторически и архитектурен резерват в Държавен вестник, брой 97 от 1978 година.
Монументът е издигнат през 1981 година на старопланинския връх Хаджи Димитър, който в българската култура и история е по-известен със своето старо официално наименование връх Бузлуджа, променено през 1942 година. Изборът на мястото е дълбоко символичен, изграден в чест на провеждането на Бузлуджанския конгрес на същия планински връх през далечната 1891 година. На този исторически събор под ръководството на Димитър Благоев е учредена Българската социалдемократическа партия, за чиито директни наследнички в новата история се считат Българската комунистическа партия и съвременната Българска социалистическа партия. Поради тази причина връх Бузлуджа и издигнатият на него монумент притежават статут на официална партийна светиня за българските комунисти до политическите промени през 1989 година.
Монументът на връх Хаджи Димитър е позициониран в непосредствена географска близост до голямата планинска местност Вътро поле, по-известна като Узана, която официално се явява изчисленият географски център на страната. В идейния проект на паметника е заложено монтирането на две огромни светещи червени петолъчки с обща електрическа мощност на осветителните тела от 150 киловата. В тогавашната държавна идеологическа пропаганда широко се разпространява твърдението, че при напълно ясно време през нощта мощната червена светлина от южната звезда може да бъде видяна с просто око чак от бреговете на Бяло море в Беломорска Тракия.
От географска, физическа и геодезическа гледна точка това твърдение е напълно неточно и научно невъзможно. Докато панорамната видимост в северна посока към низината и река Дунав е теоретично възможна при перфектни метеорологични условия, то видимостта на юг към басейна на Бяло море е напълно блокирана от естествената кривина на Земята и масивната, висока планинска преграда на Родопския масив.
До самия паметник е изградена развита транспортна инфраструктура, включваща асфалтирани автомобилни пътища от две посоки - директно от историческия връх Шипка и от главния републикански път Стара Загора - Русе в планинската отсечка непосредствено след град Казанлък. Край голямата шосейна отбивка за паметника е издигнат висок монумент в цял ръст на социалиста Димитър Благоев.
Официалното държавно решение за проектирането и изграждането на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на Централния комитет на БКП на 11 март 1971 година. Същинският строеж на паметника стартира през 1974 година и се финансира изцяло чрез мащабно събиране на народни дарения, като общата стойност на проекта достига сумата от 14 186 000 тогавашни лева.
В тежките строителни работи на върха участват структурите на тогавашните Строителни войски, професионални майстори и хиляди доброволци бригадири, организирани по линия на Димитровския комунистически младежки съюз. Главен ръководител на грандиозния национален строителен обект е командирът на известната старозагорска строителна дивизия генерал Делчо Делчев. За нуждите на строежа през 1975 година на върха са монтирани два мощни строителни крана, като единият е специализиран за изграждането на високия пилон от световната марка Либхер, а вторият е предназначен за основната кръгла сграда и е разполагал с дължина на стрелата от 40 метра. Паметникът е открит официално за посещения на 23 август 1981 година лично от тогавашния партиен и държавен лидер Тодор Живков.
В архитектурно отношение силуетът на паметника най-често е описван от експертите като ритуален жертвен поднос и издигаща се колона, които символизират разгърнат комунистически флаг и тържествен лавров венец в чест на партията. Архитектурният проект е дело на голям проектантски колектив, ръководен лично от известния архитект Георги Стоилов, а сложните инженерни конструкции са проектирани от колектив под научното ръководство на професор инженер Добромир Коларов. Външната сграда притежава изразена визуална прилика с модерната архитектура на Олимпийския стадион в град Монреал в Канада, както и със специфична футуристична сграда, проектирана около 1955 година от световноизвестния архитект Франк Лойд Райт за нуждите на Гръцката православна църква в американския щат Уисконсин.
Дом паметникът се състои от следните основни компоненти:
След настъпването на радикалните политически промени в България от 10 ноември 1989 година, поддръжката спира и общото състояние на паметника се влошава драстично. През 1992 година монументът е официално одържавен по силата на Закона за одържавяването на имуществото на БКП, след което сградата е окончателно запечатана за посетители. По време на управлението на министър-председателя Иван Костов е изцяло премахната държавната въоръжена охрана на монумента, с което той е оставен на пълно и безвъзвратно разграбване от иманяри и крадци на метали.
Вълната от вандализъм води до тежки последици за конструкцията:
Въпреки тежката физическа разруха на интериора и екстериора, паметникът Бузлуджа придобива огромна международна известност сред фотографите и архитектите по света. Обектът е официално включен в престижната световна класация Най-красивите изоставени места в света под номер 25, а през 2013 година подобна класация на водещи международни туристически блогове му отрежда първото челно място в света, превръщайки руините му в притегателен център за алтернативен урбекс туризъм.
Хисаря или Павел баня за спа уикенд: римските стени и минералните чешми или петзвезден спа хотел в Розовата долина — билети, паркиране, цени и кое да изберете.
Пътеводител за Шипченския проход: Паметникът на свободата, 890-те стъпала, храм-паметникът в град Шипка, боевете от 1877 г. и съвети за шофиране през прохода.
Най-добрите еднодневни екскурзии от Пловдив: Бачковски манастир, Асенова крепост, Розовата долина, Бузлуджа, Копривщица и още – с разстояния и как да стигнете.
Паметникът на Бузлуджа се намира в Стара Загора, България.
До Паметникът на Бузлуджа най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Паметникът на Бузлуджа може да се посещава целогодишно. Пролетта и есента предлагат най-приятните условия за разглеждане — мека температура и по-малко туристи. Лятото е идеално за фотография и по-дълги дневни пътувания; зимните посещения са възможни, но времето може да ограничи достъпа до някои обекти.
Повечето природни забележителности в България са свободно достъпни и отворени целогодишно, въпреки че някои обекти имат входни такси или изискват придружаване от водач. Носете стабилни обувки и вода, тъй като теренът може да е неравен. Спазвайте защитните огради и се движете само по маркираните пътеки, за да запазите обекта.
