Казанлъшка гробница

Казанлъшката гробница е уникален паметник на древното тракийско изкуство и архитектура, явяващ се първият български обект, включен в престижния списък на ЮНЕСКО. Тя представлява зидана кръглокуполна гробница, разположена в рамките на град Казанлък. Обектът е бил неделима част от мащабен тракийски могилен некропол, позициониран в непосредствена географска близост до древната столица на Одриското царство - Севтополис. Гробницата е датирана от научните среди в хронологичния диапазон между края на 4 век преди Новата ера и началото на 3 век преди Новата ера. Поради световното си културно и научно значение, от 1979 година паметникът е официално вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а успоредно с това е част от Стоте национални туристически обекта на България. Случайно откриване и физически параметри Паметникът е принадлежал на знатния тракийски владетел Ройгос. Неговото откриване става напълно случайно на 19 април 1944 година под масивен изкуствен могилен насип от група войници, които копаели отбранителен окоп в североизточната градска част на Казанлък. Дотогава могилата е имала външен вид на естествен завършек на хълмистото планинско възвишение в района. Тя е притежавала вертикална височина от 7 метра, при общ диаметър на кръглата земна основа от 40 метра. При копаенето войниците изненадващо попаднали на здрава, иззидана каменна стена. Водени от силно любопитство, те я разбиват и навлизат в нисък, тесен пешеходен коридор (дромос), където на пода лежала повалена правоъгълна гранитна плоча. От този коридор мъжете преминават директно в кръгло, засводено куполно помещение (погребална камера). Осъзнали веднага историческата важност на откритието, те спират работа и викат специализиран археолог, който веднага потвърждава предположенията им, разкривайки пред научния свят този забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България. Уникални стенописи и художествени техники Своята голяма световна известност Казанлъшката гробница дължи на перфектно съхранените, неповторими стенописи в коридора и куполната камера. Вътрешните стени на дромоса и погребалната куполна зала са изцяло покрити с живописна цветна украса, която заема обща площ от 40 квадратни метра. Стенописният ансамбъл представя по изключително въздействащ начин отделни моменти от земния, военния, семейния и задгробния живот на погребания тракийски вожд. Основни характеристики на стенописите: - Художник: Автор на мащабната украса е известният в античната история майстор Кодзимасис Хрестос. - Цветова палитра: Авторът е работил с общо 4 основни цвята, а именно черен, червен, жълт и чисто бял цвят. - Техники на изписване: Използвани са две основни техники - мокро фреско при създаването на декоративната и сложната фигурална живопис, и темпера при прецизното оцветяване на подовите и стенните повърхности. - Енкаустика: В декоративната украса е приложена сложна енкаустична техника, благодарение на която фината мазилка придобива специфичен лъскав, дълбок и почти огледален блясък, съхранил цветовете през вековете. Археологически находки, ювелирно изкуство и ритуали Във вътрешността на куполната погребална камера изследователите разкриха антропологични останки от мъж и жена, а в коридора пред нея бяха открити кости от обредно убит боен кон. Поради факта, че в самата камера са намерени малък брой ценни предмети, учените предполагат, че комплексът е бил частично ограбен още в дълбока древност от иманяри. Въпреки това, в могилния насип и по пода са открити множество ценни керамични, обредни и луксозни съдове, както и детайлни фрагменти от златни накити. При прецизното пресяване на дебелия прашен слой по пода археолозите събраха следните важни артефакти: - Златни елементи: Общо 140 дребни полусферични златни копченца, към чиято вдлъбната вътрешна страна е прикрепена малка златна спирална халкичка, както и тесни златни, спирално усукани лентички. Тези детайли вероятно са били пришити към луксозното облекло на знатните покойници. - Теракотени розетки: Намерени са 3 малки осмолистни глинени розетки, боядисани в бяло с фини тичинки в небесносин цвят, както и една по-голяма глинена розетка с 28 листенца, чиято лицева страна е сухо позлатена. Тези розетки са били част от богатата диадема на погребаната тракийка. Намерена е и малка златна халка. - Въоръжение и конска амуниция: Част от здрава желязна юзда, железен връх на бойна пика и силно ръждясал, раздробен на парчета крив тракийски железен нож (махайра). - Сребърна каничка: В насипа е разкрита изкусно изработена каничка от много тънък сребърен лист, чиято шийка е богато украсена с позлатен пояс от гравирани лаврови листа. - Жертвени огнища: При премахването на могилния насип са проучени и две големи жертвени огнища със следи от жертвоприношения, извършвани по време на погребалното угощение. Консервация, реставрация и създаване на гробницата-копие Запазването на деликатния стенописен слой изисква строг държавен контрол: - През 1946 година гробницата е вградена в специална масивна защитна сграда, която през 1960 година е преустроена. - През 1961 година паметникът е снабден с високотехнологична климатична система, поддържаща постоянни нива на температура и влажност. - През 1966 година ЮНЕСКО организира голяма международна комисия за цялостна проверка на състоянието на боите и мазилката. С цел дългосрочното и сигурно съхраняване на оригиналните фрески, достъпът на масовия турист до оригиналната Казанлъшка гробница днес е строго ограничен и забранен. За нуждите на посетителите в непосредствена близост е изградена точна и пълна гробница-копие, реализирана по архитектурния проект на архитект Младен Панчев. Копията на уникалните стенописи във вътрешността са пресъздадени с абсолютно фотографско съответствие от известните български художници и реставратори професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.