Тракийска гробница - копие

Казанлъшката гробница е открита случайно на 19 април 1944 година от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Тя е изградена директно на нивото на околния терен, ориентирана е в посока север-юг и има вход от юг. Архитектурният комплекс се състои от три основни части: входен коридор (дромос), правоъгълна предгробна камера и кръгла куполна погребална камера. Коридорът е изграден от необработени камъни и е с размери 1.84 на 2.60 метра. От фасадата в южна посока зидовете му постепенно се снижават, като в миналото са били затворени с преграден зид с височина 0.7 метра. Двете вътрешни камери са издигнати от тухли, споени с висококачествен хоросан. Стените и подовете им са покрити с трипластова мазилка, върху която са нанесени уникални стенописи чрез техниките темпера и фреско. Поради изключителната ценност на оригиналните стенописи, за туристите е изградено точно и детайлно копие на Казанлъшката гробница, което пресъздава всеки един елемент на шедьовъра. Архитектура и уникални стенописи на камерите Предгробна камера (правоъгълна) Предгробната камера има правоъгълна форма с размери 1.12 на 1.96 метра и височина 2.25 метра, покрита с двускатен свод. Стенната мазилка е майсторски разделена според класическия йонийски ордер на няколко цветни пояса в бяло, черно и червено, над които са разположени два фриза. Първият фриз стъпва върху редове от перлен низ, йонийска и лесбийска кима. Върху черен декор е изписана централна палмета, от която симетрично излизат ластари със светлозелени листчета и светлочервени цветчета. Стенописите тук завършват с фигурален фриз, изобразяващ динамични военни сцени. Центърът на всяка битка е подчертан от двойка воини, към които се присъединяват въоръжени пехотинци и препускащи конници. Те са облечени в къси хитони и ниски обувки, а на раменете им се развяват червени и сини хламиди. Воините са въоръжени с разнообразни шлемове, двойки къси копия и дълги извити мечове, известни като махайри, като се отбраняват с големи щитове. Сцените вероятно разказват за реални събития от живота на покойния тракийски владетел или представят възпоменателни игри в негова памет. Куполна погребална камера (кръгла) През правоъгълен вход, оформен от 4 масивни каменни блока, се преминава в куполната камера. От вътрешната му страна в древността е имало еднокрила метална врата. Кръглото помещение има диаметър 2.65 метра, височина 3.25 метра и специфична кошеровидно-камбановидна форма, затворена при върха с ключов камък. Долната половина на стените е заета от редуващи се полета в черно, бяло и червено. Върху архитрава са представени дванадесет четирилистни розети и дванадесет бичи глави (букрании), богато украсени с гирлянди. Отгоре е изписана лесбийска кима, над която се развива главният фриз със световноизвестната сцена на хероизация. Централно място във фриза заемат три фигури: - Знатният тракийски аристократ, увенчан със златен венец и седнал на ниско легло. - Неговата съпруга, носеща диадема и воал, седяща на висок престол. - Едра изправена жена в пеплос, която пристъпва към тях с поднос в ръце. Сюжетът се интерпретира от историците като погребално угощение. От двете страни на централната група се движи тържествена процесия. Зад жената в пеплоса пристъпва млад мъж с каничка и чаша, следван от две музикантки в дълги хитони и двама воини, водещи оседлани коне. Отляво на знатната тракийка е изобразена прислужница, носеща ковчеже за бижута и правоъгълно сандъче, следвана от втора жена със светлосиньо наметало. Процесията завършва с младеж, водещ четири коня, впрегнати в тракийска двуколка. Най-горе, в най-тясната част на купола, е изобразено надбягване с колесници, теглени от по два коня (биги), а самият ключов камък е украсен с осмолистна розета. Археологически открития и ценни находки Погребението в гробницата е било ограбено още в античността, но въпреки това археолозите откриват ценни свидетелства за тракийския бит. В кръглата камера са намерени: - Транспортна амфора и фрагменти от местна и вносна керамика. - Елементи от глинен венец с автентична позлата, златни кръгли апликации и фини златни нишки от луксозно облекло. - Части от въоръжение, конска юзда, железни гвоздеи и късове дърво от погребалното легло. - Костни останки от двама души (мъж и жена). В предгробната камера са открити глинено ойнохое (каничка за вино) и кости от погребания заедно с владетеля боен кон. Около гробницата в могилния насип са разкрити две ритуални огнища със следи от жертвоприношения, съдържащи множество животински кости, два глинени аскоса, сребърна каничка и два големи съда за съхранение (питоси). Датировка и световно признание от ЮНЕСКО Архитектурният план, прецизният градеж, стилът и напредналата техника на стенописите позволяват Казанлъшката гробница да бъде датирана в първата половина на 3 век преди Новата ера. Проучена е детайлно от водещи български археолози и историци. Уникалната симбиоза между архитектура и живопис, оригиналният стил и невероятното майсторство на античния художник превръщат гробницата в един от най-големите шедьоври на тракийското изкуство и на световното културно наследство. Поради тази причина през 1979 година Казанлъшката гробница е официално обявена за паметник със световно значение под закрилата на ЮНЕСКО, привличащ хиляди български и чуждестранни туристи в град Казанлък.