Царевец

Царевец е монументален исторически хълм в град Велико Търново, както и едноименна средновековна крепост, която е функционирала като главен политически, административен и духовен център на средновековния Търновград. Разположена в непосредствена близост до Стария град, тя е била главната и най-мощна българска твърдина по време на Второто българско царство в периода от 1185 до 1396 година, когато град Търново е официална столица на царството. През Средновековието целият хълм е бил гъсто застроен с царски, административни, църковни и жилищни постройки. Днес Царевец е сред най-посещаваните паметници в страната, включен в Стоте национални туристически обекта, като официалният печат се намира на разположение на туристите в обекта. История на археологическите проучвания Научният интерес към Царевец стартира през 1886 година, когато първите археологически разкопки са предприети от чешкия учен Карел Шкорпил, последван от частични проучвания през 1893 и 1900 година. През 1930 година се провеждат целеви разкопки, които предшестват пълното възстановяване на Балдуиновата кула. В периода от 1932 до 1934 година е реставрирана първата главна порта, а през 1935 година е направено първото хидроложко изследване на водоснабдителната система на хълмовете Царевец и Трапезица. Системните и широкомащабни разкопки на Царския дворец започват през 1946 година. В периода 1958 и 1959 година Окръжният исторически музей поставя началото на детайлното проучване на общата фортификационна система, а създаденият през 1974 година филиал на Археологическия институт към Българската академия на науките започва пълното проучване на Вътрешната крепост. Хронологично развитие и исторически епохи Праистория и тракийско наследство Най-ранните следи от организиран човешки живот на хълма датират от епохата на Късния халколит, около 4200 година преди Новата ера. Мястото е активно обитавано през Бронзовата и Желязната епоха. При разкопките са открити останки от сгради и битова керамика, характерни за Халщатската култура (периода от 13 до 5 век преди Новата ера) и от по-късната Латенска култура (периода от 5 до 1 век преди Новата ера). Разкритото под средновековните пластове тракийско селище е съществувало без прекъсване през цялото първо хилядолетие преди Новата ера. Интензивното застрояване през Средновековието почти изцяло е заличило следите от него, като малки сектори са оцелели единствено в два жилищни хоризонта от периода между 4 и 2 век преди Новата ера. Откритите огнища и съдове са изцяло тракийски, а наличието на латенски материали в този контекст доказва силното културно и търговско влияние на Латенската култура, а не физическо присъствие на келти на хълма. Тракийското селище прекратява съществуването си към началото на Новата ера, за което свидетелства пълната липса на ранна римска керамика и монети от периода от 1 до 3 век. Ранновизантийска епоха В края на 5 век, по време на управлението на източноримския император Анастасий Първи (491 - 518 година), на хълма е издигната мощна ранновизантийска крепост, която съвременната наука отъждествява с укрепения град Зикидева. Тя се превръща в основна опорна точка на Византия в Северен Балкан, където се изселва населението на западащия римски град Никополис ад Иструм с цел защита от варварските набези. От тази епоха датират основите на голяма християнска базилика. Крепостта Зикидева функционира до началото на 7 век, когато е напълно опожарена при мащабните аваро-славянски нашествия, като последните открити византийски монети са от 614 година, сечени при император Ираклий. Средновековие и възстановяване на крепостта През 8 век върху византийските руини възниква старобългарско селище, което бързо се разраства по цялото плато. Към средата на 12 век стартира паралелното изграждане на масивната околовръстна крепостна стена и на самостоятелния феодален замък на владетеля. Най-бляскавия си разцъв градът получава след Въстанието на Асен и Петър през 1185 година, превръщайки се в столица на държавата. Мащабната архитектурна реставрация на целия комплекс стартира през 1930 година и е финализирана през 1981 година в чест на националните чествания за 1300 години от създаването на българската държава. Сложната укрепителна система на крепостта Фортификацията на средновековния Царевград Търнов се състои от дебели околовръстни стени, опасващи скалния венец на хълма, и допълнителни напречни стени, спускащи се перпендикулярно към коритото на река Янтра. Крепостната стена притежава дебелина от 2.4 метра, като в отделни стратегически участъци достига до 3.6 метра, подсилена с бойници и стражеви кули. В нейния градеж са доказани три основни исторически периода: ранновизантийски (5 - 6 век), предстоличен (първата половина на 12 век) и столичен (13 - 14 век), белязан от чести разширения и ремонти. При разкопките в близкия квартал Асенов около църквата Свети Четиридесет мъченици е открита допълнителна крайречна стена с дебелина 2.7 метра, снабдена с бойни кули и защитена кула кладенец. Трите официални входа на Царевец: Главният западен вход Разположен е върху тесен и издължен скален масив, който е бил умишлено пресечен от средновековните инженери, за да се оформи дълбок защитен ров. Входът е бил оборудван с пет последователни порти: - Първа порта: Разположена над Сечената скала, пред нея е имало дървен подвижен мост, запазен в автентичен вид до 1864 година, и бойна отбранителна кула над свода. Портата е реставрирана през 1932 - 1934 година от архитект Александър Рашенов. - Втора порта: Намира се на 32 метра зад първата, охранявана от две правоъгълни кули. - Трета порта: Позиционирана на 29 метра след втората, защитавана от правоъгълна кула от юг и допълнителен каменен северен устой. - Четвърта порта: Издигала се на 37 метра след третата, съществувала до 1889 година и реставрирана изцяло през 1971 година върху стари римски основи. - Пета порта: Разположена на 25 метра от четвъртата, вградена между малка вътрешна кула от юг и мощно северно вътрешно укрепление с дебелина на стените до 3.5 метра. Малката порта (Асеновата) Разположена на северозападната крепостна стена, тя е осигурявала директната комуникация между Царевец, съседния хълм Трапезица и Новия град край реката. Над нея се е издигала двуетажна кула, а самата врата е била двукрила, изработена от дъб и обкована с големи железни гвоздеи. Портата е реставрирана през 1975 година. Френкхисарската порта Намира се на югоизточния склон и е служела за връзка с тогавашния квартал на чуждестранните търговци (франките), към който водел широк 2.5 метра калдъръмен път. Югоизточният ъгъл на хълма е бил защитен от голяма бойна кула, охраняваща портата и масивно водохранилище до река Янтра. Тази кула е исторически свързана с името на латинския император Балдуин Фландърски, който е пленен в битката при Одрин през 1205 година от българския цар Калоян. Известна като Балдуинова кула, тя е реставрирана изцяло през 1933 година по проект на архитект Александър Рашенов, който използва за архитектурен първообраз перфектно запазената средновековна кула от крепостта Червен край Русе. Архитектурен комплекс на Българската патриаршия Българската патриаршия представлява самостоятелен, силно укрепен архитектурен комплекс, заемащ площ от около 30 декара на самия връх на хълма. Проучванията доказват, че Патриаршията е имала форма на неправилен многоъгълник, защитен със собствени стени, бойни кули и порти. Главният вход е разположен на западната стена и е подсилен с две последователни врати, охранявани от две кули от юг и север. Живеенето, служебните и стопанските помещения са били долепени директно до вътрешната страна на стените. В самия център на комплекса се извисява Патриаршеската катедрала Възнесение Господне, построена върху руините на раннохристиянска трикорабна базилика от края на 5 век. Катедралата е издигната на два етапа: в началото на 13 век като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод и през 14 век, когато е разширена в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната и стена е открита уникална кула звънарница, което е изключително рядко явление в църковната архитектура на Балканите. Възстановяването на Патриаршеската църква е извършено в периода до 1981 година в рамките на държавната програма Велико Търново - 1300 по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов въз основа на археологическите данни и средновековни миниатюри. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на големия български учен и художник Теофан Сокеров и неговите помощници Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Тъй като сградата е пълна съвременна реконструкция, интериорът не е изписан по строгия църковен канон, а представлява храм-паметник. Чрез средствата на модерното монументално изкуство и мащабни фигурни композиции са пресъздадени възходът, трагизмът и културата на Второто българско царство. Храмът е отворен за посещения през ноември 1985 година, като специалното осветление и озвучаване допълват емоционалното въздействие на фреските. Комплексът на Царския дворец Разположен е в централната част на хълма, непосредствено северно от Патриаршията. Той представлява самостоятелен замък с форма на неправилна елипса с размери 114 на 66 метра и обща застроена площ от около 5000 квадратни метра. Дворецът е бил укрепен с масивна каменна стена, кули и два входа от север и юг, като главният северен вход е бил защитен от три последователни кули, пред които се е оформял обширен дворцов площад. Вътрешната архитектура на Двореца включва: - Тронна зала и приемни покои: Разположени в западната част, богато украсени с мраморни облицовки и цветни стенописи, споделящи обща монументална фасада. Според историческите източници, именно в Тронната зала през 1360 година се е състоял големият църковно-държавен събор против евреите, свикан от цар Иван Александър. - Царски покои: Разположени до източната стена на замъка. - Трапезария и кухня: Голяма постройка до южната стена, като в западната и част е разкрита кухнята, оборудвана с три масивни тухлени пещи. - Стопански структури: Долните етажи са функционирали като изби и тъмници, в североизточната част на двора се е намирало голямото дворцово водохранилище, а под застрояването е открита сложна система от канали за отпадъчни и дъждовни води. - Дворцова църква: Разположена в източната част на вътрешния двор, тя е представлявала изящна кръстокуполна постройка, в която са се съхранявали държавни реликви. Световноизвестният аудио-визуален спектакъл Звук и светлина Аудио-визуалният спектакъл Царевград Търнов - Звук и светлина е уникална атракция, създадена от съвместен българско-чехословашки екип и представена за първи път през 1985 година в чест на 800-тната годишния юбилей от Въстанието на Асен и Петър. Спектакълът съчетава драматична музика, разноцветни светлини, мощни лазерни лъчи и реалния звън на десетки църковни камбани на хълма, които в общ художествен синхрон разказват славната, вековна и трагична история на средновековната българска държава. Стотиците цветни прожектори пресъздават битките срещу османските нашественици, падането под османско владичество, годините на Възраждането, революционното движение и блендуваното Освобождение на България. Най-популярното място за безпрепятствено наблюдение на шоуто е площад Цар Асен Първи, разположен директно пред главния вход на крепостта, както и панорамната тераса до катедралния храм Рождество Богородично.