Велико Търново е емблематичен и световноизвестен град в Северна България, който функционира като официален административен център на Област Велико Търново и Община Велико Търново. Градът притежава изключителен исторически статут, тъй като е бил главна столица на славното Второ българско царство и на Княжество България в преходния период между 1878 и 1879 година. През Средновековието селището носи официалното име Търновград, като впоследствие в разговорния език и документите става популярно с наименованието Търново. С официален държавен указ от 27 юли 1965 година пред името му е добавено определението Велико в чест на вековната слава на града по времето, когато е бил политическо и духовно ядро на българската държава. Днес, благодарение на своето богато и перфектно запазено културно-историческо наследство, Велико Търново е водещ туристически център на Балканите. С официално и тържествено решение на 44-тото Народно събрание от 16 април 2019 година, град Велико Търново е обявен за Историческа и духовна столица на България.
Според официалните данни от националното преброяване на населението, проведено през септември 2021 година, градът е 15-и по големина в Република България с постоянно население от 58 507 жители. Проучванията показват, че Велико Търново е един от едва четирите български града, които отбелязват траен и положителен естествен прираст в периода от 2006 до 2014 година. Около града е оформена силна и икономически свързана градска агломерация, която включва градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и близките големи села Арбанаси, Първомайци, Самоводене и Шереметя, като общото население на този хребет възлиза на 99 278 души.
Велико Търново заема изключително пресечено, живописно и стратегическо географско положение, разположено на границата между плодородната Дунавска равнина и северните склонове на Стара планина, върху първите скалисти възвишения на Предбалкана. Градът се явява основен административен, транспортен, индустриален и образователен център за целия регион.
В пределите на града функционират висши образователни и държавни структури:
През 1879 година градът става исторически домакин на прочутото Учредително събрание, което изработва Търновската конституция и поставя легитимното начало на модерната Трета българска държава. В знак на международно признание към културната мощ на старата българска столица, висок планински връх на антарктическия остров Ливингстън е официално наименуван с името Търново. Градът развива активна културна дипломация и беше сред водещите официални кандидати за престижната титла Европейска столица на културата за 2019 година.
Най-разпространената и научно аргументирана теория за произхода на първоначалното средновековно име Търновград е славянската. Тя доказва, че наименованието произлиза директно от старобългарските думи тръневъ или тръновъ, притежаващи буквалното значение на трънлив или трънен, комбинирани със старата славянска дума градъ, означаваща оградено място, укрепена крепост или каменна твърдина. От тези коренни форми впоследствие се развиват и по-късните езикови варианти на името на града.
Официалните символи на града носят дълбок исторически контекст:
Уикенд в Елена: Даскалоливницата и музеите, еленският бут и празникът му, пътеката до Къпиновския манастир, как да стигнете и кога да отидете.
Пълен пътеводител за придвижване в България: четирите международни летища, междуградски автобуси, влакове на БДЖ, коли под наем, винетки и градски транспорт.
Подробен 7-дневен маршрут за пътуване в България: София, Рилски манастир, Пловдив, Велико Търново и Черноморието — с разстояния, нощувки и полезни съвети.
Велико Търново се намира в Велико Търново, България.
До Велико Търново най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Велико Търново може да се посещава целогодишно, но късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат най-приятното време и по-малко туристи. Лятото е най-натоварено; зимата — най-спокойна, с по-кратък светъл ден и възможни студове.
Българските населени места обикновено си струват разходка без бързане — исторически центрове, църкви и манастири, местни пазари и семейни ресторанти с регионални ястия. По-големите градове имат и музеи, и сезонни културни събития. Информационният туристически център е добра първа спирка за актуално работно време и предстоящи събития.
