Велико Търново

Велико Търново е емблематичен и световноизвестен град в Северна България, който функционира като официален административен център на Област Велико Търново и Община Велико Търново. Градът притежава изключителен исторически статут, тъй като е бил главна столица на славното Второ българско царство и на Княжество България в преходния период между 1878 и 1879 година. През Средновековието селището носи официалното име Търновград, като впоследствие в разговорния език и документите става популярно с наименованието Търново. С официален държавен указ от 27 юли 1965 година пред името му е добавено определението Велико в чест на вековната слава на града по времето, когато е бил политическо и духовно ядро на българската държава. Днес, благодарение на своето богато и перфектно запазено културно-историческо наследство, Велико Търново е водещ туристически център на Балканите. С официално и тържествено решение на 44-тото Народно събрание от 16 април 2019 година, град Велико Търново е обявен за Историческа и духовна столица на България. Демографски профил и градска агломерация Според официалните данни от националното преброяване на населението, проведено през септември 2021 година, градът е 15-и по големина в Република България с постоянно население от 58 507 жители. Проучванията показват, че Велико Търново е един от едва четирите български града, които отбелязват траен и положителен естествен прираст в периода от 2006 до 2014 година. Около града е оформена силна и икономически свързана градска агломерация, която включва градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и близките големи села Арбанаси, Първомайци, Самоводене и Шереметя, като общото население на този хребет възлиза на 99 278 души. Географско положение, институции и икономика Велико Търново заема изключително пресечено, живописно и стратегическо географско положение, разположено на границата между плодородната Дунавска равнина и северните склонове на Стара планина, върху първите скалисти възвишения на Предбалкана. Градът се явява основен административен, транспортен, индустриален и образователен център за целия регион. В пределите на града функционират висши образователни и държавни структури: - Националният военен университет Васил Левски: тук е разположен неговият факултет Общовойскови. - Великотърновският университет Свети свети Кирил и Методий: едно от най-авторитетните висши училища в страната, над чиято централна сграда се издига монументалният паметник на небесния пазител на града - свети Патриарх Евтимий Търновски. - Духовни и архитектурни паметници: в града се издигат катедралният храм Рождество Богородично, величествените средновековни крепости Царевец и Трапезица, множество специализирани музеи и културни обекти. Общо в региона са картографирани 1613 индивидуални обекта, съставляващи ценна част от историческото наследство на България. - Стопански профил: в града функционират няколко големи и развити промишлени зони, които са от първостепенно значение за местната икономика и търговия. Исторически триумф на Третата българска държава През 1879 година градът става исторически домакин на прочутото Учредително събрание, което изработва Търновската конституция и поставя легитимното начало на модерната Трета българска държава. В знак на международно признание към културната мощ на старата българска столица, висок планински връх на антарктическия остров Ливингстън е официално наименуван с името Търново. Градът развива активна културна дипломация и беше сред водещите официални кандидати за престижната титла Европейска столица на културата за 2019 година. Етимология на името и символика на градските знаци Най-разпространената и научно аргументирана теория за произхода на първоначалното средновековно име Търновград е славянската. Тя доказва, че наименованието произлиза директно от старобългарските думи тръневъ или тръновъ, притежаващи буквалното значение на трънлив или трънен, комбинирани със старата славянска дума градъ, означаваща оградено място, укрепена крепост или каменна твърдина. От тези коренни форми впоследствие се развиват и по-късните езикови варианти на името на града. Официалните символи на града носят дълбок исторически контекст: - Химн на града: За официален химн е избрана Шишмановата песен, която е посветена на съдбата на последния български цар от Второто българско царство - цар Иван Шишман. - Герб на града: Настоящият официален герб на Велико Търново изобразява щит с фигури на три златни лъва. Първият известен исторически герб на града е създаден през 1921 година и е дело на известния майстор Димитър Багрилов. - Знаме на града: За официалното градско знаме е избран специфичен лилав цвят. Този избор е направен на базата на археологическите проучвания и открития в средновековната църква Свети Четиридесет мъченици, където под плочите бяха открити автентични дрехи на средновековни български владетели, изработени от скъп плат в лилав цвят. - Символични регалии: Към официалните знаци на общината се числят също символичният Ключ на Велико Търново и Огърлицата на Велико Търново, с които се удостояват почетните граждани.