Арбанаси

Арбанаси е световноизвестно, красиво и богато на история село в централната част на Северна България, разположено в пределите на община Велико Търново и област Велико Търново. Селището притежава официален статут на архитектурно-музеен резерват и е включено в престижния списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Географско положение и логистика Арбанаси заема изключително живописно и стратегическо географско положение. То е разположено на голямото и високо Арбанашко плато, което се явява естествено възвишение, разделящо двата най-големи градски центъра в областта: - До старопрестолния град Велико Търново: На 5 км в североизточна посока. - До град Горна Оряховица: Разположено в непосредствена близост, като Горна Оряховица се явява железопътен възел с централно транспортно значение за цяла България. Исторически произход и еволюция на населението Поради липсата на напълно сигурни писмени документи от ранните епохи, в историческата наука съществуват различни хипотези за произхода на името и населението на Арбанаси. Изтъкнатият учен Константин Иречек застъпва становището, че късносредновековните жители на селото са били преселници главно от региона на Епир, за което свидетелстват запазени местни каменни надписи и гръцки книги. Изследователят Махиел Кил приема, че в края на 15 век тук са били трайно заселени албанци в резултат на мащабна военна кампания на османския султан Баязид Втори в Албания през 1492 година, по време на която са били отведени много пленници. По отношение на православното наследство, някои автори доказват, че една от местните църкви е била първоначално издигната още през 14 век по време на Второто българско царство, докато други изследователи датират най-старите църкви и стенописи от 16 век. В официален поименен османски регистър от периода 1540 и 1541 година се срещат паралелно както албански лични имена като Гьон и Лека, така и класически български имена, сред които Димо син на Мирослав, Петко син на Драган, Никола син на Миладин, Стою син на Малко, Михо син на Бойо и Герги син на Русо. Около 1556 година великият везир Рюстем паша откупува изцяло селото от предишните му собственици и го превръща в свой личен мюлк, а впоследствие го регистрира като вакъф, което носи големи данъчни привилегии на населението. Важни писмени сведения за високото обществено състояние на Арбанаси намираме в записките на дипломата Павел Джорджевич от 10 януари 1595 година до трансилванския княз Сигизмунд Батори. За селото споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, който посещава съседния град Търново през 1640 година. В своите доклади той отбелязва, че горе на планината има град, от чиято височина се вижда цяло Търново, и който разполага с около 1000 масивни къщи. Българският възрожденски мислител Георги Раковски съобщава в своите трудове, че славният български цар Иван Асен Втори, след като сключва брак с дъщерята на пленения епирски деспот кир Теодор Комнин, преселва заради нея няколко знатни гръцки аристократични фамилии в Арбанаси. През 1859 година известният търновски учител и просветител Атанас Попграницки прави превод на Търновското ръководство, отпечатано от Хамамджиев в град Цариград. В този документ възрожденският учител, родом от град Котел, дава изключително точно и ясно определение за селището, записвайки, че на изток на половин час разстояние от Търново се намира село Арбанаси или Загорие, където са живели през старо време българските боляри и големци. Златен век, занаяти и икономически възход Автентичните писмени приписки и летописни бележки върху църковните книги доказват, че Арбанаси достига своя най-висок икономически и търговски разцвет през втората половина на 17 век и го пази до самия край на 18 век. По това време селото надхвърля 1000 масивни каменни къщи, а елитът на местното общество се състои от богати международни търговски фамилии. Според проучванията на Иречек, през този златен период Търновският, Ловчанският и Русенският епископ, както и таксидиотите на прочутия Синайски манастир са притежавали свои официални летни резиденции в Арбанаси. Основни стълбове на местната икономика: - Джелепчийство: Крупно животновъдство и мащабна търговия с овце, кози и едър рогат добитък в пределите на цялата Османска империя. - Суватчийство и строителство: Майсторско зидарство, дърводелство и каменоделство, като арбанашките строителни гилдии са издигали монументални сгради. - Занаяти: Силно развитие на медникарството, златарството и художествената обработка на благородни метали. - Бубарство и копринарство: В селото са се отглеждали огромни количества копринени буби. Четирите модерни ръчни долапа са произвеждали фино копринено влакно и платове, които са били изнасяни директно за нуждите на пазарите в Цариград и Италия. - Лозарство и винарство: Традиционен поминък за региона, като най-качествените и плодовити лозя са се намирали в местностите около Балыковата чешма, Орелчето, Камъка и Чуката. Арбанашките търговци джелепи са били изключително популярни, авторитетни и търсени в цялата обширна територия на империята. Мнозина от най-богатите първенци са организирали големи търговски кервани, които са продавали стоки чак в Багдад, Персия и Индия. Те са изнасяли сушено месо, обработени кожи и лой, а на връщане са внасяли в пределите на българските земи сурова коприна, луксозно кадифе, екзотични източни подправки и лечебни билки. Тези стоки са били продавани както в големите търговски дюкяни в самото Арбанаси, така и на пазарите в Търново, Горна Оряховица и Попово. За този огромен икономически възход и финансово благосъстояние днес свидетелстват както укрепените къщи крепости, така и петте уникални средновековни църкви музеи. Кърджалийски нападения, епидемии и упадък В самия край на 18 век, в резултат на разрушителните и жестоки кърджалийски нападения, проведени последователно през 1792, 1798 и 1810 година, селото е напълно ограбено, опустошено и опожарено. Стряскащите епидемии от чума и холера довършват това, което е било пощадено от разбойническите банди и огъня. Изплашени за живота си, най-богатите и влиятелни търговски фамилии, сред които изпъкват имената на Бранковановци, Кантакузеновци и Филипеско, се изселват окончателно във Влашко и Руската империя. След 1810 година започва процес на ново заселване на платото от будни български родове, които слизат от Еленския и Тревненския Балкан, а според сведенията на Иречек - и от региона на Герлово. До някогашния блясък и икономическа мощ обаче така и не се достига. Силен удар върху автономията на селото нанася официалното провъзгласяване на Гюлханския хатишериф през 1839 година. Този документ, целящ модернизиране на империята, отнема досегашните специални данъчни привилегии на селището. Развитието на дребното занаятчийство почти напълно прекъсва след края на Кримската война, провела се от 1853 до 1856 година. Националноосвободителни борби и духовна дейност В продължение на няколко века Арбанаси функционира като силна културна крепост на гръкоманството, дължащо се на силното влияние на Търновската гръцка митрополия. Гръцкият език е бил официален в администрацията, в селото е работило прочуто гръцко училище, а църковните служби са се водели изцяло на гръцки език. Това обаче не успява да промени националното българско съзнание на местното население. От Арбанаси произхожда бележитата патриотична фамилия Кърджиеви: Георги Кърджиев: Изтъкнат учител, книжовник и общественик. Тома Кърджиев: Славен български революционер и главен организатор на историческата Червеноводска чета през 1875 година. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, виден деятел на Българския революционен централен комитет и главен апостол на Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Той загива геройски в неравен бой на 10 май 1876 година при прохода Вратник в Сливенския Балкан. По време на последвалата Руско-турска освободителна война, 11 души от Арбанаси се записват и участват активно като опълченци в Българското опълчение. По време на избухването на Балканската война през 1912 година, двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В местния арбанашки манастир през 1794 година е подстриган официално за монах великият народен будител свети Софроний Врачански, който по-късно става владика на Врачанската епархия. По време на престоя си в Арбанаси той написва своето безценно автобиографично произведение, известено като Житие и страдание на грешния Софроний. Днес материалното наследство, което поразява туристите със своята архитектоника, вкус и майсторство, включва 144 изцяло запазени възрожденски къщи с богата вътрешна украса, 5 средновековни църкви музеи и 2 действащи девически манастира. Действащи манастирски комплекси в Арбанаси Арбанашки манастир Света Богородица Това е изцяло действащ девически манастир, който е бил първоначално основан по време на разцвета на Второто българско царство. В първите десетилетия след падането на България под османска власт, манастирската обител успява да се запази, но впоследствие претърпява тежки материални поражения от постоянните набези на кърджалиите. Манастирът е изцяло възстановен през 17 век, откогато датира и ценното изографисване на манастирския храм. В обителта се съхранява уникална икона на Света Богородица от типа Троеручица, която се почита от православните вярващи като чудотворна. Официалният храмов празник се чества на Успение Богородично на 15 август, което е и официален празник на село Арбанаси. Арбанашки манастир Свети Никола Действащ девически манастир, основан по време на славното управление на царската династия на Асеневци. Манастирският комплекс е напълно разрушен при падането на столицата Търновград под османска власт, но е издигнат наново в самия край на 17 век. Днес манастирът посреща и приема православни поклонници за нощувка. Храмовият празник се отбелязва на Никулден - 6 декември. Двата манастира са разположени стратегически в двата срещуположни края на село Арбанаси. Средновековни църкви музеи с уникални стенописи Всички пет средновековни църкви в селото функционират като музеи и са административна съставна част от Регионалния исторически музей във Велико Търново: Църква музей Свети Димитър Построена е официално през 1621 година от местни ктитори. През 1580 година в нейния наос е извършен историческият избор на викариен епископ на Търновската митрополия. Изключително художествено достижение, което се явява уникално за изкуството на целия Балкански полуостров, е детайлното изографисване на мащабната библейска композиция Дърво Йесеево по стените на храма. Църква музей Свети Георги Издигната е на два отделни строителни етапа: първият обхваща 16 век, а вторият е реализиран в самия край на 17 век и началото на 18 век. През 1973 година стартира сложен консервационен процес, при който стенописите са свалени от стените за реставрация. За съжаление, неправилното им съхранение през следващите 40 години води до загуба на част от оригиналното изографисване. През 2012 година, благодарение на осигурено финансиране от фондовете на Европейския съюз, стенописите са върнати и монтирани обратно в храма. Този процес се определя от експертите като най-сложния и прецизен обект за художествена реставрация в историята на България дотогава. Църква музей Рождество Христово Построена е на няколко последователни етапа в хронологичния период между 16 и 17 век. Сградата представлява масивна, ниска каменна постройка с дебели стени. Към основната църковна структура има изграден и параклис, посветен на Свети Йоан Предтеча. Върху стените на храма е запазен ценен надпис, който гласи: Изписа се храмът на Рождението по плът на Господа, Бог и Спасител наш Иисус Христос, в годината от Въплъщението 1638, със спомоществователството, труда и иждивението на най-почитания и най-благороден първенец господин Стати и съпругата му Теодора. Църквата Рождество Христово е била съставна част от голям комплекс резиденция, от която се е управлявала най-голямата и влиятелна православна митрополия на Балканите - Търновската. Именно тук се намира официалният печат за Стоте национални туристически обекта. Църква музей Свети Архангели Михаил и Гавриил Издигната е в самия край на 17 век. В нейния интериор са перфектно съхранени уникални средновековни изображения на Христос Емануил, Христос Вседържител, Богородица Платитера (Ширшая небес), както и образите на свети Георги и свети Меркурий, убиващ тиранина цар, свети Прокопий, свети Артемий и свети Пантелеймон. Сред най-ценните многофигурни библейски сцени по стените изпъкват Благовещение, Кръщение Христово, Предателството на Юда, Разпятие Христово и Съдът на Пилат. Към архитектурното тяло на църквата има изграден самостоятелен параклис на света Параскева. Църква музей Свети Атанасий Построена е през 30-те години на 17 век, а нейното цялостно изографисване е завършено през 1667 година, според съхранения оригинален ктиторски надпис в храма. Върху свода на църквата са изписани внушителни, мащабни изображения на Христос Вседържител, Христос Емануил и Света Троица. Напълно запазени са и образите на източноправославните светци свети Модест, свети Спиридон, свети Ахил и свети Антипа. Към църквата има изграден допълнителен параклис, посветен на свети Харалампий. Редовни годишни събития - 15 август (Успение Богородично): Официален храмов и селищен празник на село Арбанаси, съпроводен с големи културни прояви, концерти и традиционен панаир на занаятите.