Шашкъните

Скалният манастир в местността Шашкъните е един от най-интересните, автентични и загадъчни паметници на средновековното православно отшелничество на територията на Североизточна България. Обектът заема стратегическо и силно впечатляващо географско положение, разположен на около един километър в североизточна посока от съвременните покрайнини на град Провадия, непосредствено над градския квартал Север. Поради своята висока историческа, архитектурна и културна стойност, скалният манастир в местността Шашкъните е официално обявен за паметник на културата с национално значение. Архитектурна структура и разпределение на килиите Манастирският комплекс е изсечен изцяло на ръка от средновековните монаси аскети в отвесния варовиков скален масив, на внушителна вертикална височина от около 30 метра от основата на терена. Общата структура на манастира включва десет самостоятелни и групови отшелнически килии, които са разпределени по следния специфичен начин в скалната стена: - Първа групова секция: Състои се от три отделни килии, изсечени в непосредствена близост една до друга. - Самостоятелни помещения: След първата група следват две напълно изолирани и самостоятелни скални помещения, служели за уединение. - Втора групова секция: Тя е най-голямата и е образувана от общо пет килии. Тези пет помещения са конструктивно свързани помежду си чрез тесни, изсечени в камъка проходи и тунели. Вътрешното разпределение във втората група също се отличава с денивелация, като три от килиите са разположени на едно базово хоризонтално ниво, докато четвъртата и петата килия са позиционирани по-високо в скалния венец. Особено ценна в научно отношение е петата килия от тази група, която представлява малка средновековна гробница, снабдена с изсечен в пода каменен гроб и православен кръст, релефно врязан в стената. Историческа хронология, достъпност и екомаршрути Научните и археологически изследвания доказват, че скалният манастир Шашкъните е бил активно обитаван през периода на 12 и 13 век, което съвпада с разцвета на Второто българско царство и засилването на исихасткото движение по българските земи. В тази епоха комплексът е бил изключително трудно достъпен за външни хора, като достъпът до килиите е ставал единствено чрез въжени стълби, дървени платформи или тесни скални зъби, което е осигурявало на монасите търсеното уединение и сигурна защита от вражески нападения. В наши дни обектът е напълно социализиран за нуждите на съвременния културно-исторически туризъм. До самите скални килии е проектирано и изградено сигурно метално мостово съоръжение и висящи платформи, които отвеждат туристите директно във вътрешността на помещенията, разкривайки панорамна гледка към Провадийското плато. До скалния обект води отлично маркиран екомаршрут, който съчетава пешеходния преход с посещение на другата голяма историческа забележителност в района - величествената средновековна крепост Овеч.