Камчия е уникален и световноизвестен природен резерват в Източна България, разположен в долното течение на едноименната река Камчия. Той е официално обявен за защитена територия със специално Постановление от 29 юни 1951 година на тогавашното Министерство на горите. Поради своето огромно и критично природозащитно, научно и екологично значение, в дългия хронологичен период от 1977 до 2017 година резерватът е включен в престижната световна мрежа от биосферни резервати като важна част от глобалната програма Човек и биосфера на ЮНЕСКО, създадена за дългосрочно опазване на най-представителните екосистеми на планетата Земя. През 2020 година резерватът е официално изключен от тази международна програма. Решението за това изключване е взето първоначално от Националния комитет Човек и биосфера през септември 2016 година, след изрични отрицателни становища и доклади, представени от общините Долни Чифлик и Аврен, на чиято споделена административно-географска територия се намира границата на резервата. Основната държавна цел на резервата е пълното запазване на автентичния вид и естествената еволюция на уникалните лонгозни гори по долното поречие на реката. Характеристики и флорни богатства на лонгозната гора Специфичната периодично заливна гора в региона е наречена лонгоз, като целта на резервата е да се съхрани нейният първичен див облик, напомнящ на планинска екваториална джунгла в Европа. Горският масив се отличава с монументални размери, като на отделни влажни места дървесната растителност достига до внушителните 50 метра вертикална височина. В структурата на лонгозната гора учените са богато картографирали около 40 отделни вида дървета. Сред тях се срещат летен дъб, елша, бяла топола, дива круша, върба, мъждрян и редица други видове, но в общия баланс доминират полският бряст и полският ясен. Голяма част от вековните дървета в сърцевината на резервата са на реална възраст над 150 години при средна височина на короните от над 35 метра. Храстовият етаж е плътно представен от червена къпина, глог, шипка, дрян, леска и див бръшлян. От особено голямо значение за автентичния силует на джунглата са увивните лиани, които падат на тежки масивни завеси по най-влажните и ниски сенчести места. Те са представени основно от скрепка, дива лоза и имел. На влажната територия на резервата се намира и едно от най-мащабните и добре запазени находища на лечебното блатно кокиче на територията на Република България, а в бавните речни води растат изящни водни лилии, жълта водна роза и други редки водолюбиви растения. Богат фаунистичен свят и биологично разнообразие Екологичната система на резерват Камчия осигурява храна и убежище за стотици видове гръбначни и безгръбначни животни, като общо 47 вида от фауната на обекта са вписани в националната Червена книга на България. Разпределение на животинския свят по биологични групи: Бозайници Във вековната гора живеят и се размножават голям брой едри планински бозайници, сред които благороден елен, сърна, дива свиня, лисица, язовец, чакал и дива котка. На територията на резервата са научно доказани и детайлно установени 26 отделни вида дребни бозайници. Изключителен интерес за науката представлява кафявата горска полевка, която обикновено обитава широколистните планински гори в България на надморска височина над 800 метра. По цялото българско Черноморие този вид е изолиран и установен единствено в специфичните хабитати на Камчия и Ропотамо. Друг изключително важен вид в световно природозащитно отношение е речната видра (Lutra lutra), която е включена за строга защита в Европейския черен списък и Бернската конвенция. Птици Районът на резервата се явява орнитологично средище от световна величина, където са официално установени 258 отделни вида птици. Този показател съставлява внушителните 66 процента от абсолютно всички регистрирани в България видове птици. От тях 56 вида присъстват със строг статут в Червената книга на България. Резерватът Камчия е единственото сигурно място в страната, където редовно зимува рядката червеноглава потапница. В границите на защитената зона са отбелязани 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус според международните критерии на Бърдлайф Интернешънъл (BirdLife International), като от тях 32 вида гнездят активно в гората. Сред най-редките за България и Европа птици, размножаващи се успешно в лонгоза, са черният щъркел (Ciconia nigra), малкият креслив орел (Aquila pomarina), бързият сокол орко (Falco subbuteo), големият ястреб (Accipiter gentilis), осоядът (Pernis apivorus), както и седем от общо деветте вида кълвачи, разпространени на европейския континент. Специално за успешното гнездене и размножаване на средния пъстър кълвач и полубеловратата мухоловка, резерватът Камчия се явява едно от най-критичните и важни местообитания в цяла Европа. Риби и ихтиофауна Рибното разнообразие в региона е представено от около 40 вида, като 8 от тях са специфични мигриращи видове от акваторията на Черно море. В самото сладководно корито на река Камчия постоянно се срещат 25 самостоятелни вида риби, което съставлява по-голямата част от общата българска сладководна ихтиофауна. Седем редки вида от рибното разнообразие на резервата са включени за защита в националната Червена книга, като сред тях изпъкват дивият шаран (Cyprinus carpio), кавказкото попче (Knipowitschia caucasica) и деветиглената бодливка (Pungitius platygaster).

Варна
на 3.9 км

Варна
на 14.4 км

Бургас
на 20.6 км

Варна
на 22.0 км

Планирате еднодневна разходка от Варна? Открийте най-добрите маршрути: Балчик, Калиакра, Аладжа манастир, Мадарския конник, Плиска и Побитите камъни.

Планирате пътешествие с кола? Открийте пълния маршрут от Дуранкулак до Резово: Тюленово, Калиакра, Несебър, Созопол и устието на Велека.
Резерват Камчия се намира в Варна, България.
До Резерват Камчия най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
По Резерват Камчия е най-добре да се ходи от май до октомври, когато пътеката е изчистена от сняг и времето е стабилно. Летните обедни часове по ниските части могат да са горещи — тръгвайте рано. Зимните преходи изискват подходяща екипировка и познаване на маршрута.
Зависи от конкретния маршрут. Българските пътеки варират от асфалтирани алеи, подходящи за семейства, до многодневни високопланински преходи. Проверете дължината, денивелацията и настилката преди тръгване. Стабилни обувки, вода и базова карта (офлайн или хартиена) са задължителни дори за кратки разходки.