Яйлата

Националният археологически резерват Яйлата е един от най-значимите, богати и добре съхранени исторически и природни комплекси по Черноморското крайбрежие на България. Самото наименование Яйлата произлиза от турската дума яйла, която в буквален превод означава плато или високо планинско пасище. Обектът се намира в пределите на област Добрич, разположен на разстояние от 2 километра в южна посока от крайбрежното село Камен бряг и на 18 километра североизточно от общинския център град Каварна. В географско отношение резерватът представлява голяма, специфична приморска тераса с обща площ от 300 декара. Тя е естествено отделена от вълните на Черно море чрез внушителни скални масиви, чиято вертикална височина достига от 50 до 60 метра. Поради изключително високата си историческа, научна и екологична стойност, местността Яйлата е официално обявена за Национален археологически резерват с официално решение на Министерския съвет през 1989 година. Успоредно с това, с цел дългосрочното опазване на десетки редки, застрашени видове растения и животни и техните специфични хабитати, територията притежава и законов статут на Защитена местност Яйлата. Инфраструктурно развитие и международни проекти Първите реални държавни стъпки към трайното опазване, проучване и експониране на археологическите обекти на територията на Яйлата са предприети едва през 1989 година, когато старините в землището на село Камен бряг получават своя резерватен статут на площ от около 300 декара. В началото на 21 век в региона беше успешно разработен и внедрен мащабен европейски проект по програма ФАР на Европейския съюз. Основната цел на този проект беше изграждането на съвременна туристическа атракция, подкрепена от развита и лесно достъпна пешеходна инфраструктура до основните паметници, което превърна резервата в модерна дестинация за културен туризъм. Многовековната история на пещерния комплекс Скалните масиви на Яйлата крият в себе си огромен брой естествени и изкуствено дооформени карстови пещери. През различните исторически епохи те са сменяли своите функции, служейки на хората за различни цели. През епохата на Средновековието целият пещерен комплекс е бил превърнат в организирано и постоянно подземно селище, чиито ниши са използвани за жилища, занаятчийски работилници и складове за храна. След 11 век от Новата ера характерът на обитаване се променя изцяло. Мястото започва да се използва активно от монаси аскети за изграждането на уединени монашески килии и малки подземни скални църкви, превръщайки терасата в голям духовен център по Черноморското крайбрежие. Скална църква Клисе маара и нейните свещени символи Най-забележителната, прочута и научно изследвана сред всички скални църкви в пределите на резервата е пещерата, носеща автентичното наименование Клисе маара, посветена на Светите равноапостоли свети Свети Константин Първи и Елена. Своето второ християнско наименование пещерата получава през 19 век от преселилото се в село Камен бряг ново българско християнско население. Тези будни българи, след едно няколковековно прекъсване по време на османското владичество, възраждат отново религиозния живот и православното поклонение на това древно култово място. Във вътрешността на паметника са консервирани важни материални следи от ранната българска история: - Структура: Църквата е разположена в три отделни подземни помещения, които са свързани помежду си с проходи в скалата. - Християнски символи: В стените на трите помещения са врязани многобройни християнски кръстове с различна форма и големина. - Прабългарски рунически знаци: Във второто отделение на пещерата археолозите откриха и детайлно проучиха автентичен прабългарски рунически знак, който е силно доказателство за присъствието и културата на Аспаруховите българи на Черноморието. - Хронология: Всички тези писмени и материални паметници категорично свидетелстват, че през епохата на Ранното средновековие мястото е функционирало като действаща християнска църква, чийто активен духовен живот е продължил поне до самия край на 11 век от Новата ера.