Светилище Татул

Скално-култовият комплекс край село Татул (известен сред местното население с турското наименование Каябъшъ — „Каменна глава“) е един от най-древните, мистериозни и озадачаващи мегалитни паметници не само в България, но и в целия свят. Разположен е в Източните Родопи, само на 200 метра от едноименното село Татул и на около 15 км от град Момчилград, област Кърджали. Обектът представлява величествен храмов комплекс, изсечен изцяло в монументален монолитен скален блок, чийто център е уникална пресечена пирамида-саркофаг без пряк аналог в световната археология.

Археологическо и историческо развитие

Проучванията на комплекса (провеждани през XX век от пионери като Никола Иванов, Васил Миков и Иван Балкански, и завършени с мащабни разкопки под ръководството на проф. Николай Овчаров в периода 2004–2009 г.) разкриват изумителна хронология на непрекъснато човешко присъствие и ритуална дейност, обхващаща над 5000 години — от каменно-медната епоха до късното Средновековие:

• Късен Халколит (края на V – началото на IV хил. пр. Хр.): Най-ранните регистрирани следи от култова дейност, доказани чрез откритите най-дълбоки пластове с фрагменти от праисторически глинени съдове.
• Бронзова епоха (XVIII – XI в. пр. Хр.): Време на първия голям разцвет на светилището. Тогава е дооформена скалната пирамида и гробниците около нея. Археолозите разкриват над 30 глинени олтара за жертвоприношения, както и стотици култови предмети — глинени идоли, прешлени за вретено, бронзови предмети и изображения на Бога Слънце. Откритата чуждоземна керамика от Микена, Егейските острови и Мала Азия доказва, че Татул е бил прочут поклоннически център в древния свят.
• Елинистическа и Римска епоха (III в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр.): Издигната е масивна защитна стена от големи каменни блокове (квадри) и е построен античен храм, чиито стени днес са запазени до внушителната височина от 6 метра. Намерени са множество бронзови пръстени-печати. През III век комплексът е преустроен в укрепена римска вила на богат аристократ, която бива опожарена при готското нашествие в Родопите (267 – 269 г.) и по-късно възстановена в по-примитивен вид.
• Средновековие (IX – XIII в.): Районът преживява нов разцвет. Тук се изгражда укрепено византийско имение. Изключително ценно доказателство са откритите оловни печати (моливдовули), голяма част от които принадлежат на севаст Георги Палеолог — легендарен генералисимус на византийския император Алексий I Комнин и родоначалник на прочутата императорска династия на Палеолозите. Животът на хълма заглъхва в средата на XIII век, откогато датира проученият средновековен некропол с богати женски погребения.

Хипотезата за гроба на Орфей и цар Резос

Една от най-вълнуващите страници в изследването на Татул е написана през 1980-те години от именития български траколог проф. Иван Венедиков. Той изказва хипотезата, че мегалитният хълм е бил посветен на легендарния певец, жрец и цар Орфей.

Според античните автори Конон и Павзаний, костите на Орфей били събрани в урна и положени върху висока скала. Траките вярвали, че след смъртта си царят-жрец се превръща в полубог (антроподемон) — медиатор между небето и земята. Неговите останки трябвало хем да бъдат скрити от слънцето в гробната камера, хем да бъдат възможно най-близо до него.

Погребалният обред на Татул се отличава коренно от традиционните тракийски погребения под могилни насипи. Тук върху върха на пресечената пирамида (висока 4,5 м и широка 6 м в основата) е изсечен гроб с неправилна форма (дълъг 1,87 м) с характерно стъпало за затваряне с тежък каменен капак. Вторият саркофаг и нишите допълват тази уникална архитектурна концепция, която учените често свързват и с легендарния тракийски цар Резос, властвал в Южните Родопи и загинал пред стените на Троя.

Какво можете да видите на комплекса:

• Скално-изсечената пирамида с централния гроб на върха и втория по-нисък саркофаг.
• Свещения кладенец (питос): Вкопана в скалата цистерна с дълбочина над 2 метра.
• Системата от скални изсичания: Улеи, стъпала, ниши, тераси и тракийски шарапани (съоръжения за приготвяне на свещено вино).
• Античната крепостна стена и останките от величествения 6-метров елинистически храм.