Перперикон

Археологическият комплекс Перперек (известен в широката общественост като Перперикон) е един от най-великолепните, мащабни и мистериозни скални градове в Европа. Разположен в Източните Родопи, той се издига на внушителен скален връх с височина до 735 метра, доминиращ над живописната долина на река Перперек (ляв приток на река Арда и част от заливната зона на язовир „Студен кладенец“). Мегалитният паметник от национално значение отстои на 15 км североизточно от град Кърджали, на 2 км южно от село Горна крепост и на 6 км западно от гара Перперек. Със своята обща площ от около 12 000 кв. м и мегалитно ядро от 5000 кв. м, обектът е признат за най-големия мегалитен комплекс на Балканския полуостров и е част от Стоте национални туристически обекта (под №66а). Историята на Перперек обхваща невероятен хронологичен диапазон, стартирал още през VI – V хилядолетие пр. Хр. Върхът, наричан от местното население „Джин тепеси“ („Върхът на духовете“), е изграден от специфични зеолитизирани риодацитови вулканични туфи. Тези скали са сравнително меки, податливи на водна ерозия и изветряне, което е позволило на древните хора да ги обработват с изключителна лекота. Всяка педя от скалния масив е моделирана от човешка ръка. При траките обектът функционира като мощен свещен град, царска резиденция и укрепена столица, а в по-късните епохи тук кипи интензивен живот по времето на Римската империя, готите, Византия и Средновековна България. Научното проучване на Перперек започва още през 1931-1932 година с трудовете на бъдещите професори Петър Мутафчиев и Иван Велков, които го вкарват в научно обръщение, а през 1938 година крепостта е включена в училищните програми. Велики историци като проф. Васил Златарски и редица академични колективи на БАН доказват историческото име и локация на твърдината. Първите археологически разкопки се провеждат в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век под ръководството на проф. д-р Стамен Михайлов. Благодарение на дългогодишните проучвания на обекта са разкрити грандиозни структури: - Тракийското светилище: Датирано от втората половина на енеолита, то включва огромен изсечен в скалата воден басейн (12 x 8 x 6 м), каменни тронове, пейки и зали. - Свещеният път и Големият храм: Добре очертан церемониален път води до монументално скално помещение с размери 100 x 10 – 12 метра, вкопано дълбоко в планината (от 3 до 4,5 метра). Вътрешността му е развита на три нива, а в най-източната му част е изсечена релефна фигура на стъпил на четирите си крака лъв. - Раннохристиянска църква: В централната част на укрепения скален град е проучена еднокорабна късноантична църква с два притвора, свидетелстваща за духовната трансформация на комплекса през вековете.