Националният народен театър Иван Вазов е първостепенен национален културен институт в областта на театралното изкуство, разположен в сърцето на град София. Институцията заема централно място в културната история на страната, явявайки се най-старият, авторитетен и представителен български театър. Хронология на наименованията на трупата: - За начало на официалното летоброене на Народния театър се счита писмена заповед на тогавашния министър на народното просвещение доктор Иван Шишманов. С нея от 1 януари 1904 година управителят на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа Сълза и смях, Илия Миларов, е назначен на стратегическата длъжност интендант. - От пролетта на същата 1904 година официалното наименование на актьорския състав е променено на Български народен театър. - В периода от 1906 до 1951 година трупата носи съкратеното име Народен театър. - От 1951 до 1962 година, в знак на почит към великия български актьор, институцията се нарича Народен театър Кръстьо Сарафов. - От 1962 година и до днес официалното легитимно название е Народен театър Иван Вазов. Проектиране, първи строеж и скандалът при откриването Историята по изграждането на театралния дом стартира със заповед от 14 юли 1903 година, с която министър доктор Иван Шишманов назначава експертна комисия, оглавявана от Илия Миларов, със задачата да подготви мотивирано предложение за постройка на самостоятелна сграда в София. Народното събрание гласува решението и с официален Указ на княз Фердинанд Първи се отчуждава поземлен терен в центъра на града. Мястото е избрано символично, на локацията на бившия стар дървен дъсчен театър Основа. Същинският строеж на монументалната сграда започва през юни 1904 година по проект на световноизвестното виенско архитектурно бюро на архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Изисканото живописно оформление на тавана и стените в голямата зрителна зала, разполагаща с капацитет от 848 седящи места, е поверено на именития виенски художник Рудольф Фукс. Народният театър отваря врати за публика на 3 януари 1907 година със специално подготвено тържествено представление. Откриването обаче е съпроводено с голям политически скандал. Преди началото на спектакъла, събралото се пред сградата множество от софийски студенти бурно освирква княз Фердинанд Първи. Оскърбеният монарх реагира остро и още на следващия ден издава официален указ, с който затваря Софийския университет за срок от шест месеца. Опустошителният пожар от 1923 година и голямата реконструкция На 10 февруари 1923 година, по време на провеждането на юбилейния спектакъл Апотеоз на родното драматично изкуство, на сцената избухва внезапен пожар, който бързо се разраства и унищожава напълно цялата сграда на театъра. За да спаси културния живот, от началото на новия сезон актьорската трупа е умишлено разделена на две части, които играят представления в различни градове из цяла България, а впоследствие в продължение на шест години изнасят спектакли на сцената на специално ремонтирания Свободен театър в София. Цялостната сграда на Народния театър е мащабно реконструирана и издигната наново през периода от 1924 до 1928 година. Новият проект е дело на изтъкнатия немски архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер Кирил Чапаров, завършил своето висше образование в град Мюнхен. При това преустройство е изградена изцяло нова, сигурна железобетонна конструкция на сградата. Директно от Германия е доставена изключително модерна сценична механизация, произведена в заводите на технологичните гиганти Круп и МАН. По това време с подобна висша техника разполагат единствено най-добрите и луксозни театри в големите европейски метрополии. Тази уникална немска техника работи безотказно от 1929 година и до днес, като продължава да обслужва абсолютно всички сложни представления на Голямата сцена на театъра. Военни поражения, реставрация и Камерна сцена По време на тежките въздушни бомбардировки над София през Втората световна война, сградата претърпява сериозни поражения, като е напълно разрушено Южното крило на театъра. Веднага след края на войната стартират укрепителни дейности и разрушеното крило е изцяло възстановено в автентичния му вид. От април 1945 година Народен театър Иван Вазов отново отваря вратите си за софийската публика. Последното мащабно преустройство, модернизация и художествена реставрация е реализирано в периода от 1972 до 1975 година под прякото ръководство на изтъкнатия професор инженер Венелин Венков. По време на този проект в сградата е изградена и оборудвана специална нова Камерна сцена за по-експериментални постановки. Цялостното художествено оформление на интериора е дело на великите български творци и класици Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков. Именно професор Иван Кирков е автор на уникалния художествен проект за голямата завеса на театъра, върху която е изобразен неугасващият символ на вечното възраждане - птицата Феникс.
Народен театър „Иван Вазов“ се намира в София-град, България.
До Народен театър „Иван Вазов“ най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Народен театър „Иван Вазов“ може да се посещава целогодишно. Пролетта и есента предлагат най-приятните условия за разглеждане — мека температура и по-малко туристи. Лятото е идеално за фотография и по-дълги дневни пътувания; зимните посещения са възможни, но времето може да ограничи достъпа до някои обекти.
Повечето природни забележителности в България са свободно достъпни и отворени целогодишно, въпреки че някои обекти имат входни такси или изискват придружаване от водач. Носете стабилни обувки и вода, тъй като теренът може да е неравен. Спазвайте защитните огради и се движете само по маркираните пътеки, за да запазите обекта.
