Храм-паметник Свети Александър Невски

Храм паметникът Свети Александър Невски е величествен православен храм, разположен на едноименния централен площад в град София. Катедралата служи като официален катедрален храм на българския патриарх и е сред най-разпознаваемите символи на България. Проектирана и изградена в периода между 1882 и 1912 година, през 1955 година тя е обявена за паметник на културата с национално значение. Обектът е включен в престижния списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Исторически контекст, дарения и полагане на основния камък Решението за изграждане на мащабен монументален паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените, е взето през 1879 година по време на историческото Учредително събрание в град Търново, като първоначалното предложение прави държавникът Петко Каравелов. Въпреки че първоначално за локация е избрано Търново, след като за столица на Княжеството е обявен град София, Първото обикновено народно събрание решава катедралата да се издигне в новия административен център. Княз Александър Първи Батенберг се обръща със специално пламенно възвание към целия български народ, в резултат на което храмът е вдигнат изцяло с народни дарения. Събраните доброволни вноски от будни граждани възлизат на огромната за времето си обща сума от 1 900 000 лева. Основният камък е положен с изключителна държавна тържественост на 3 март 1882 година (19 февруари по стар стил), отбелязвайки четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор. В самите основи на храма е вградена специална метална кутия, в която са записани имената на всички членове на тогавашното българско правителство. Архитектурен проект, строителство и освещаване Катедралата е издигната на най-високото и доминиращо място по онова време в София - на 552 метра надморска височина. Първият технически проект (създаден в периода 1884-1885 година) е изработен от академик архитект Иван Богомолов. След неговата кончина, ръководството се поема от бележития руски архитект професор Александър Померанцев, възпитаник на италианската школа. Той променя изцяло първоначалния концептуален план, като негови основни помощници са руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев. Окончателният мащабен проект е официално готов през 1898 година. Същинският строеж на сградата стартира през 1904 година и е финализиран през 1912 година, като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5.5 милиона лева. През май 1912 година председателят на Народното събрание Стоян Данев кани руския император Николай Втори на предстоящото освещаване, но той отказва поради натоварената си държавна програма. Тържествата по официалното и пищно освещаване на катедралата продължават три дни - от 12 до 14 септември 1924 година. Поражения по време на Втората световна война По време на англо-американските бомбардировки над София през Втората световна война, ударните вълни и тежките шрапнели нанасят сериозни материални щети на катедралата. Най-сериозно е засегната северозападната част на сградата. Медната покривна обшивка е пробита на десетки места, унищожени са изцяло ценните мозаични икони под подвратните тимпани, а стъклата на големите иконостасни икони са напълно счупени. Повредена е оригиналната художествена живопис в северозападната галерия, както и редица панорамни картини от сводовите проходи. Собственост и официален статут С решение от 1 октомври 2014 година на служебния кабинет на професор Георги Близнашки, собствеността върху сградата на храма е официално и окончателно предоставена на Светия синод на Българската православна църква. С общата си застроена площ от 3170 квадратни метра, към момента на своето изграждане катедралата се превръща в най-голямата напълно завършена и действаща православна катедрала на целия Балкански полуостров. Храмът е официално провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 година. Българската православна църква отбелязва тържествено пренасянето на светите мощи на свети Александър Невски от град Владимир в Санкт Петербург като един от основните си официални храмови празници. Интериор, мраморна пластмаса и богата вътрешна украса Вътрешността на катедралата поразява с изключителния си разкош и богата орнаментика. За изработката на детайлите са използвани скъпоценен оникс, чист алабастър и пъстроцветни мрамори с бразилски, марокански, италиански, индийски и немски произход (включително прочутите сортове Джиало ди Сиена, Верде ди маре, Оникс бразилиано и индийски алабастър). Всички сложни елементи от мраморната пластика са изработени майсторски и са монтирани прецизно под прекия надзор на архитект Яковлев. Интериорни и художествени компоненти: - Под и стени: Подът на храма е изцяло покрит с многоцветни италиански мрамори, подредени под формата на художествени мозайки. Архитект Яковлев проектира и орнаментните мозаечни декоративни украси по стените, а уникалната орнаментална мраморна резба е изпълнена под ръководството на професор Василий Перминов. Фините бояджийски работи са поверени на австрийския майстор Лестер. - Врати и мозайки: Сложните метални пластмаси на масивните входни врати са изработени в леярни в Мюнхен, а цветните мозайки са доставени директно от художествени ателиета във Венеция. - Осветителни тела: Изработени са в изискан стил неоампир. Централният монументален полилей тежи внушителните 2500 килограма, окачен е на височина от 27 метра и е богато украсен с висулки под формата на стъклени сълзи от оригинално йенско стъкло. - Олтарен балдахин: В централния олтар се издига величествен балдахин с четири основни масивни колони, арки, 32 куполни колонки и капители, изработени изцяло от червен и зелен бразилски оникс и алабастър, като вътрешният купол е покрит с цветна мозайка. Архиерейският трон, царският трон и високият амвон също са изработени от скъпоценни мрамори с детайлни инкрустации. - Централен иконостас: Изработен от разноцветни мрамори, той визуално се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин. Долната му част с височина от 4 метра е направена от бяло жълт мрамор Джиало ди Сиена и разполага с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор Верде ди маре. Горната му част с височина от 2 метра е изработена от светлочервен мрамор Чиполино ди Сиена и разполага с 10 по-малки отвора за икони. Иконостасът е богато декориран с корнизи и детайлни барелефи. Двата странични иконостаса представляват абсолютно архитектурно повторение на централния иконостас, но в по-малък мащаб. - Икони и фрески: Вътрешността на храма е богато украсена със стенописи и икони. Сред тях изпъкват 82 маслени икони върху платно - част от тях са прецизно монтирани върху здрави дървени рамки, а други са закрепени директно върху стените. Те са хармонично подредени по трите храмови престола, по долния пояс на нартекса и в трите големи кивота. Външната украса на храма включва и красиви мозаечни портрети, сред които е портретът на свети Теодосий Търновски.