
Кацнал драматично върху висока скална издатина под каменните отвеси на връх Камен Лисец (1073 м) в Васильовската планина, Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“ е една от най-живописните и обичани български православни обители. Разположен на 12 км от град Тетевен и в близост до село Гложене (област Ловеч), манастирът пленява с уникалния си силует, наподобяващ средновековен замък, и спиращите дъха панорамни гледки към целия Тетевенски Балкан. За разлика от повечето български манастири, градени в закрити и потайни долини, Гложенският манастир се вижда от далеч, издигнат високо върху скалите като непревземаема твърдина. Легендата за основаването и княз Георгий Глож Според преданията, основаването на обителта се свързва с киевския княз Георгий Глож, който през XIII век (около 1223 г.) търси убежище в България, бягайки от татарските нашествия. Цар Иван Асен II му дарява земи в този край, където князът основава селището Гложене. - Чудотворната икона: Първоначално князът започнал да гради манастира долу в ниското. Донесената от родината му дозвездна икона на свети Георги обаче постоянно изчезвала и се появявала горе върху високите скали. Приемайки това за божествен знак, основателите издигнали манастира на днешното му непристъпно място. - Древният гроб: При разчистването на основите след земетресението през 1929 г. под пода на старата църква е открит скален гроб с масивен дъбов ковчег и скелет на изключително висок мъж с позлатени сребърни копчета, за когото се смята, че е бил самият княз Глож. Век на просвета и революционно средище През османското владичество манастирът се превръща в мощен духовен и просветен център за Ловчанска и Златишка кааза: - Килийни училища и духовност: Манастирът създава редица килийни училища, включително метох с училище в Ловеч и с. Малък извор. Обителта поддържа тесни връзки с духовни центрове в Румъния и Русия. - Скривалището на Васил Левски: По време на националноосвободителните борби игуменът хаджи Евтимий (близък приятел и съратник на Апостола) превръща манастира в сигурна революционна база. Под килията е изграден подземен тунел, прокопан още при съграждането на обителта, който е запазен и до днес. - Заточението на Васил Друмев: След Освобождението, през 1893 г., заради проповед в защита на православието, писателят и митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) е заточен тук от правителството на Стефан Стамболов. Днес в негова памет в манастира работи малък музей. Архитектура и новата църква Земетресенията и възстановяването: Поражения от земетресенията през 1904 и 1913 г. разрушават средновековния храм и манастирската кула. Днешната еднокорабна църква е построена през 1929–1931 г. върху железобетонна платформа малко по-южно от старата. - Реликви: В манастира се пази резбованият иконостас от XVII век, както и уникалната резбована от чемширово дърво икона на свети Георги Победоносец със сребърен обков от XVIII век. Полезна информация за посетители - Местоположение: Община Тетевен, област Ловеч (на 12 км от Тетевен, на 25 км от Ябланица и на 100 км от София). - Достъпност: До манастира води тесен, но изцяло асфалтиран планински път през с. Малък извор, завършващ с паркинг под манастирските порти. - Забележителности в манастира: Скривалището на Васил Левски, музеят на Васил Друмев, манастирската църковна костница и древната икона на св. Георги. - Туристически съвет: Комбинирайте посещението на Гложенския манастир с разходка до град Тетевен, водопад „Козница“, пещерата „Съева дупка“ край Ябланица или с пешеходен преход по екопътека „Под пръските на водопада“.
Ловеч
на 6.1 км
Ловеч
на 8.0 км

Ловеч
на 8.0 км
Ловеч
на 9.8 км
Гложенски манастир се намира в Ловеч, България.
До Гложенски манастир най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Гложенски манастир може да се посещава целогодишно. Пролетта и есента предлагат най-приятните условия за разглеждане — мека температура и по-малко туристи. Лятото е идеално за фотография и по-дълги дневни пътувания; зимните посещения са възможни, но времето може да ограничи достъпа до някои обекти.
Повечето природни забележителности в България са свободно достъпни и отворени целогодишно, въпреки че някои обекти имат входни такси или изискват придружаване от водач. Носете стабилни обувки и вода, тъй като теренът може да е неравен. Спазвайте защитните огради и се движете само по маркираните пътеки, за да запазите обекта.