Пещера Съева дупка

Пещерата „Съева дупка“ е един от най-внушителните и красиви подземни феномени в България, разположен в Средния Предбалкан, област Ловеч. Намира се на 3 километра южно от село Брестница, на 10 км от Ябланица и на 25 км от Тетевен. Сгушена на 520 метра надморска височина, пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 година и е включена под номер 33 в списъка на Стоте национални туристически обекта, като на място се предлага печат на БТС. Съева дупка споделя с Ягодинската пещера славата на най-красива у нас, благодарение на изумителната си палитра от цветове в зелено, кафяво и бяло и пълното разнообразие от карстови форми — сталактити, сталагмити, уникални хеликтити, дендрити и гигантски сталагони, най-големият от които има рекордна обиколка от 60 метра. Историята на пещерата, която е на възраст около 3 милиона години, е дълбоко свързана с хората. Името ѝ произлиза от двамата братя овчари Съю и Сейо, които я открили случайно и я използвали за укритие по време на османското владичество. При нейното благоустрояване археолозите откриват ценни кости на животни, глинени съдове и монети от епохата на римския император Антоний, което доказва, че пещерата е била позната още в античността. Първите научни стъпки прави професор Георги Златарски през 1883 година, последван от братята Карел и Херман Шкорпил десет години по-късно, а детайлните картировки и геоморфоложки изследвания продължават през целия 20-и век. Пещерата е електрифицирана и отворена за туристи през 1967 година, а след период на затваряне и разграбване в края на миналия век, през 2004 година е напълно обновена и днес се стопанисва успешно от Българския туристически съюз. Във вътрешността си пещерата е дълга 205 метра, поддържа постоянна температура между 7 и 11 °C при висока влажност до 98%, а на 70 метра под земята тече скрита река. Разходката преминава през пет уникални зали и няколко галерии: - Купена: Първата зала след входа, която е сравнително малка и носи името на огромен сталагмит, наподобяващ купа сено. - Срутището: Втората зала, белязана от силното земетресение през 1893 година, което откъсва тогавашните сталактити от тавана. При падането един от големите сталактони се счупва и придобива причудливата форма на оръдие, а днес по тавана се наблюдават нови млади образувания. - Концертна зала (Харамана): Третата по ред зала, известна с напълно равния си под и феноменална акустика. Тук са изнасяли концерти големи български изпълнители като Лили Иванова и Емил Димитров, както и детският хор на БНР. В нея могат да се видят редките хеликтити — образувания, приличащи на корали, оформени от въздушно течение, което отклонява падащите водни капки настрани. - Космос: Четвъртата зала, кръстена на сталактит с форма на излитаща ракета, където въображението на природата е изваяло и фигурите на Снежанка и седемте джуджета. - Белият замък: Финалната пещерна зала, наречена така заради величествения си и монументален сталактон, който наподобява приказен средновековен замък.