Троянски манастир

Троянският манастир „Успение Богородично“ е третият по големина и един от най-значимите духовни и културни центрове в България. Той има статут на ставропигиален манастир, което го поставя под пряката юрисдикция на Светия синод на Българската православна църква. Разположен е изключително живописно на брега на река Черни Осъм в рамките на село Орешак, само на 10 км от град Троян. Основаване и ранна история Манастирът е основан не по-късно от края на XVI век (около 1600 година), като за негов първи игумен се смята Калистрат. Според древното предание: Група атонски монаси, пътуващи към Влашко, пренесли със себе си чудотворната икона на Света Богородица Троеручица — прецизно копие на легендарния първообраз от Хилендарския манастир (XIV век). Пленени от красотата на Троянския балкан, те решили да останат тук и да положат основите на малка дървена църква, посветена на Рождеството на Пресвета Богородица, ведно с малко жилищно крило. През XVIII век обителта укрепва икономически и се превръща в просветно средище. Тук започва да функционира килийно училище, което придобива голяма слава след 1765 година под ръководството на даскал Никола Върбанов. По времето на игумена Христофор (родом от Сопот) в манастира се извършва мащабно строителство, прекаран е водопровод (1771 г.), а следващият игумен Пахомий организира издигането на първата каменна съборна църква около 1780 година. Възрожденски разцвет и архитектура В началото на XIX век манастирът придобива внушителен облик — около двора се издигат редки за епохата двуетажни и триетажни жилищни корпуси в автентичен възрожденски стил, допълнени от отбранителна кула в северозападния ъгъл. На 4 декември 1830 година, след дългогодишни постъпки, манастирът е признат за ставропигиален. - Съборната църква „Успение Богородично“: Построена е през 1835 година на мястото на стария храм от прочутия възрожденски майстор Константин от Пещера. Сградата е издигната върху бившото манастирско гробище, поради което под нейния олтар е оформено засводено костохранилище. На 6 август 1835 г. църквата е тържествено осветена. - Шедьоврите на Захарий Зограф: В периода 1847 – 1848 година великият самоковски майстор Захарий Зограф изписва храма. Освен изящните ктиторски портрети и емблематичния си автопортрет на северната вътрешна стена, той създава прочутата философска композиция „Колело на живота“ върху външната северна стена на църквата. - Манастирската кула: Пететажната кула със звънарница е издигната през 1866 година от майстор Иван (Йонко) Стойнов Камбуров от село Млечево. Частично разрушена през 1898 година, тя е напълно реставрирана в оригиналния си вид през 1987 година. - Скитовете на манастира: Към комплекса принадлежат два близки скита — „Свети Николай Чудотворец“ (изграден в края на XVIII в. източно от манастира) и „Свети Йоан Предтеча“ (известен като „Зелениковец“, построен през 1832 г.). Революционно дело и национална памет Троянската обител е дълбоко свързана с борбите за национално освобождение. Самият Апостол на свободата Васил Левски основава в манастира таен частен революционен комитет, като и до днес в жилищните корпуси е запазена автентичната стая-убежище, където той е отсядал. По време на Априлското въстание в манастира са разположени турски военни части, което възпрепятства прякото му участие в бунта. Въпреки това, по време на Руско-турската Освободителна война ($1877 – 1878$ г.), монасите и местните хора оказват неоценима логистична и медицинска помощ на отряда на генерал Павел Карцов при тежкия и стратегически преход през старопланинския Троянски проход.