Маршрутът Ком–Емине: големият преход през Стара планина
В това ръководство▾
Простиращ се на около 600 километра по гръбнака на Стара планина, Ком–Емине е най-дългият маркиран маршрут в България – пълно прекосяване на страната пеша от запад на изток, от връх край сръбската граница до нос на Черно море. Той е българската част от общоевропейския път Е3, а извървяването му е обред на посвещение сред туристите в страната.
Този пътеводител обхваща какво представлява маршрутът, трасето и акцентите, колко време отнема, водата, хижите, трудността и сезона, и как да опитате най-добрите участъци, ако три седмици на билото не са по силите ви.
🧭 Какво представлява Ком–Емине?
Ком–Емине следва главното било на Стара планина – Балкана, който минава по цялата дължина на България и дава името на полуострова. Той е част от европейския далечен път Е3, който свързва Атлантическия океан с Черно море.
Класическата посока е от запад на изток:
- Начало — връх Ком (2016 м): над град Берковица в западната Стара планина. Вижте пътеводителя ни за Монтана, Берковица и Ком.
- Край — нос Емине: където билото на Стара планина се спуска в Черно море, край село Емона между Обзор и Слънчев бряг.
Новост от 2026 г.: Е3 е удължен с 125 км на запад – от Ком до Връшка чука на сръбската граница, символичното начало на Стара планина. Класическият маршрут Ком–Емине не се променя, но ако искате да извървите целия български Е3, той вече започва оттам.
🚗 Как да стигнете до началото и да се върнете от края
До началото: Берковица
- С автобус: автобусите от София пътуват малко под 2 часа през прохода Петрохан. Линиите често се обслужват от регионални фирми, затова проверете актуалните часове директно на автогарата.
- С влак: директен влак няма. Хванете влак от София до Бойчиновци и там се прекачете за Берковица; пътуването отнема около 3,5–4 часа. Разписанието следете на сайта на БДЖ.
- До хижа Ком: от Берковица до новата хижа Ком се стига пеша за 3–4 часа или с такси по 15-километровия асфалтов път.
От края: нос Емине
Маршрутът завършва на нос Емине, край село Емона, където няма редовен обществен транспорт, а на самия нос няма и телефонен сигнал. Най-близките транспортни възли са Слънчев бряг, Бургас и Варна. Планирайте изтеглянето предварително:
- Изтегляне от Емона:
- Пеша до плаж Иракли – около 6–7 км по черен път. Оттам през летния сезон е много по-лесно да хванете такси или споделено пътуване.
- Пеша до с. Баня – около 13 км до главния път Е87, където спират всички автобуси между Бургас и Варна.
- С такси от Емона – поръчайте предварително от Слънчев бряг или Свети Влас. Пътят до Емона е черен и разбит, затова проверете дали шофьорът е съгласен.
- Към дома:
- През Бургас: от Слънчев бряг има редовни автобуси до Автогара Юг в Бургас, а от Бургас има директни влакове и десетки автобуси на ден до София и Пловдив, а има и летище.
- През Варна: от Баня автобус на север до Варна, оттам с влак или автобус към Северна България или София.
Влизане и излизане по трасето
Маршрутът пресича пътната мрежа на проходи като Петрохан, Троянски проход, Шипка и Вратник, така че може да минете само участък или да слезете, ако времето се развали.
🗺️ Трасето и неговите акценти
Маршрутът свързва цялата верига на Стара планина, от полегатите западни пасища до дивия, висок централен масив и надолу до брега. По пътя минава през някои от най-величествените пейзажи на планината:
- Високото сърце — връх Ботев: централният участък изкачва Ботев, с 2376 м най-високия връх на Стара планина, през НП „Централен Балкан“ – най-трудната и най-драматична отсечка. Между хижа Добрила и Ботев маршрутът минава през Купена – скалист участък с вериги, където се помагате с ръце.
- Шипка и Бузлуджа: по-на изток трасето пресича историческия Шипченски проход и минава покрай сюрреалистичния паметник Бузлуджа на върха.
- Източният път към морето: последните дни се спускат през по-ниски, по-тихи и по-сухи хълмове до нос Емине.
Вижте как върховете по пътя се вписват в по-голямата картина в нашия пътеводител за най-високите върхове на България.
⏱️ Колко време отнема?
- Разстояние: около 600–650 км по билото за класическия маршрут. Отклоненията до хижи и села добавят още.
- Изкачване: около 18 500 м обща денивелация нагоре.
- Продължителност: средно подготвените туристи обикновено вземат около 21 дни, с по 7 до 12 часа ходене на ден и 25–35 км. 30-те условни етапа по-долу са градивните елементи – комбинирайте ги според темпото си и добавете дни за почивка и лошо време.
Това е истинска многоседмична експедиция – физически и логистичен ангажимент, а не ваканционен преход.
🪜 30-те етапа
Маршрутът условно се разделя на 30 етапа, обикновено от хижа до хижа или от проход до проход. Добре подготвените туристи често обединяват някои от тях и завършват за около три седмици. Повечето етапи имат няколко варианта – по билото, по подсичащи пътеки или през хижа – които са важни, ако времето се развали или ви трябва нощувка.
| № | Етап | Какво да знаете |
|---|---|---|
| 1 | гр. Берковица – нова хижа Ком – стара хижа Ком – вр. Ком | Преки маркирани пътеки тръгват от центъра на Берковица |
| 2 | вр. Ком – проход Петрохан – хижа Петрохан | Без реални алтернативи; лятната и зимната пътека на места се разминават |
| 3 | хижа Петрохан – м. Червената локва – хижа Пробойница | Немаркираният горски път до хижата е по-удобен с колело от маркираната пътека |
| 4 | хижа Пробойница – с. Губислав – гара Лакатник – с. Лакатник – хижа Тръстеная | Новомаркирана пътека след Губислав заобикаля старите мини |
| 5 | хижа Тръстеная – м. Берилова воденица – Чукава – Св. Дух – хижа Лескова | Хубав извор под пътеката в подножието на вр. Издремец |
| 6 | хижа Лескова – Мечулица – м. Белия камък | — |
| 7 | м. Белия камък – Зла поляна – Витиня | Три варианта до Зла поляна; чешма под нея |
| 8 | Витиня – Арабаконак – Стъргелска мандра – Етрополски проход | Чешма на Арабаконак; немаркираните пътища са удобни с колело |
| 9 | Етрополски проход – м. Хаджийца – Кашана | Варианти по билото, по пътя или през хижа Чавдар; и през хижа Мургана |
| 10 | Кашана – Косишки превал – Планински извори | По билото или през хижа Свищиплаз; хижа Момина поляна за нощувка; вода северно от превала |
| 11 | Планински извори – Антонски превал – Каменната порта – хижа Ехо | През вр. Вежен по билото или през хижите Бенковски и Вежен при лошо време |
| 12 | хижа Ехо – хижа Козя стена – Троянски проход | Вода на седловината преди прохода |
| 13 | Троянски проход – Орлово гнездо – Дерменка – хижа Добрила | Два варианта около Дерменка и Гердектепе |
| 14 | хижа Добрила – заслон Ботев | По билото или по южния подсичащ вариант през хижа „Васил Левски“ |
| 15 | заслон Ботев – вр. Ботев – хижа Тъжа – хижа Мазалат | Билни и подсичащи варианти около Параджика и Тъжа |
| 16 | хижа Мазалат – Партизанска песен – Узана – Шипка – Бузлуджа | Вариант за колоездачи през Географския център; къмпинг Шипка за нощувка |
| 17 | Бузлуджа – Бедеците – Българка – гара Кръстец | Подсичаща пътека около Бедеците |
| 18 | гара Кръстец – хижа Грамадлива – хижа Предела | Няколко водоизточника по пътя |
| 19 | хижа Предела – Бутурски чукар – заслон Караиваново хорище | Лесен немаркиран път след чешмата; извор до заслона |
| 20 | заслон Караиваново хорище – хижа Буковец – хижа Чумерна | Пешеходен и велосипеден вариант; няколко водоизточника |
| 21 | хижа Чумерна – заслон Вратник | През върха или по пътя; чешми под вр. Чумерна и на Агликина поляна |
| 22 | заслон Вратник – Делирадева бука – м. Зурльова мандра – гр. Котел | Три варианта до Котел; нови и стари чешми по трасето |
| 23 | Котел – седловина Цигански гроб – Каракус – Върбишки проход или Котел – р. Герила – курорт Върбица | Два начина към Голямата нива: по билото през Върбишки проход, който отскоро отново е проходим, или по р. Герила покрай курорта, с чешми и места за подслон |
| 24 | Върбишки проход – Калето – Гьолите – Голямата нива или курорт Върбица – ГС Елешница – Голямата нива | Близки водоизточници и маркирано разклонение към Голямата беседка |
| 25 | м. Голямата нива – Дебелците – Ришки проход | По билото на Гериша или по пътя от юг |
| 26 | Ришки проход – заслон Хазим Горския – Дъскотна | Северен и южен вариант до заслона; хижа Луда Камчия е в руини |
| 27 | Дъскотна – Добра поляна – Топчийско | Отклонение до хижа Топчийско за нощувка |
| 28 | Топчийско – Сини рид – Козичино | Около Доброван пътят и нивата са еднакво по 3,5 км – пътят е по-бърз, пътеката през нивата минава покрай каменните гъби |
| 29 | Козичино – Дюлински проход – Гьозтепе – мах. Плазовец – Поморийски проход | Два начина към прохода според това как ще минете последния етап |
| 30 | Поморийски проход – вр. Свети Илия – Емона – нос Емине | Сигурна чешма под руините на ресторант „Пикника“; тази на прохода често пресъхва |
⚠️ Трудност и логистика
- Трудност: взискателен, но в по-голямата си част нетехнически – дълги дни, големи разстояния и сериозни планински условия. Изключение е участъкът през Купена между хижа Добрила и Ботев, където има вериги и трябва да нямате страх от височини.
- Маркировка: маршрутът е маркиран с червена боя и табели, а по откритите участъци на билото има черно-жълти стълбове за зимна маркировка. Качеството варира: централната част е добре маркирана, западната и източната – по-слабо. Носете карта и GPS следа, защото мъглата може да заличи видимостта по билото.
- Вода: в началото на лятото на запад и в центъра е надеждна, но на някои етапи по билото няма никаква питейна вода, а изтокът е много по-сух. Носете вода за целия ден и пълнете бутилките на всеки извор.
- Настаняване: по маршрута има мрежа от планински хижи и безплатни заслони. Леглото струва средно около 20 € на човек (проверено през септември 2026 г.) – в някои хижи повече, в други по-малко. Някои са малки, затова резервирайте в активния сезон и носете пари в брой – малко хижи приемат карти. В източния край има етапи без хижа, където ви трябва палатка.
- Провизии: маршрутът минава близо до села и проходи с магазини, така че рядко се налага да носите храна за повече от няколко дни.
- Диви животни и кучета: в НП „Централен Балкан“ има кафяви мечки, а по високите пасища ще срещнете овчарски кучета, които пазят стадата. Дръжте дистанция и спазвайте правилата на парка.
- Телефонен сигнал: покритието е добро по по-голямата част от билото, но не разчитайте на него в мъгла или за ориентиране.
🗓️ Най-доброто време за преход
- От средата на юни до средата на юли е най-добрият период – високото било е предимно без сняг, хижите работят, изворите още текат, а хората са по-малко.
- От края на юли и през август е по-натоварено и по-горещо, хижите се пълнят, а водата на изток става оскъдна.
- Стара планина е прочута с бързото си, свирепо време: мъгла, вятър и гръмотевични бури могат да ударят дори в средата на лятото, особено по високите централни участъци, а към септември бурите зачестяват. Заложете гъвкави дни.
- Извън лятото централният масив около Ботев става истински зимен алпийски терен и не е леко начинание.
👨👩👧👦 Подходящ ли е за деца?
Целият маршрут не е за деца. Тийнейджъри с опит в планината могат да минат кратки участъци от хижа до хижа през лятото, например ден-два от Берковица през Ком, ако избегнете Купена и планирате водата. Нищо по билото не е подходящо за детски колички.
🥾 Нямате три седмици? Изминете участък
Не е нужно да извървявате целия маршрут, за да го усетите. Най-добрите многодневни отсечки включват:
- От Берковица през връх Ком – класическото начало, с открити тревисти била и лесен достъп по пътя при Петрохан.
- Централният масив на Ботев в НП „Централен Балкан“ – най-високата, най-дива и най-зрелищна отсечка, с дълги преходи от хижа до хижа.
- От Шипка до Бузлуджа – по-кратка отсечка, която свързва два от най-известните исторически обекти в България.
- Източното спускане към нос Емине – възнаграждаващ финал на Черно море, лесно съчетаван с няколко дни на брега.
Повечето от тези участъци отнемат 2–5 дни. Вървенето на участъци ви позволява да усетите величието на билото на Стара планина за дълъг уикенд вместо за месец.
Ком–Емине е върховният български преход – цялата страна, прекосена по планинския ѝ гръбнак, от западен връх до източното море. Независимо дали ще поемете цялото било или само участък, планирайте своето балканско приключение с Mestala.com.
Това ръководство включва 6 места
Искате повече Mestala в резултатите на Google?
Добавете mestala.com като предпочитан източник и статиите ни ще се показват по-често, когато търсите. Нужен е профил в Google.
Често задавани въпроси
Какво представлява маршрутът Ком–Емине?▾
Ком–Емине е най-дългият маркиран туристически маршрут в България и българската част от европейския път Е3. Следва главното било на Стара планина от запад на изток през цялата страна, от връх Ком край сръбската граница до нос Емине на черноморския бряг – пълно прекосяване на България пеша.
Колко дълъг е маршрутът Ком–Емине и за колко дни се извървява?▾
Класическият маршрут от връх Ком до нос Емине е около 600–650 км, с около 18 500 м обща денивелация нагоре. Маршрутът условно се дели на 30 етапа; средно подготвените туристи, които обединяват някои от тях, обикновено го минават за около 21 дни, с по 7 до 12 часа ходене на ден. През 2026 г. Е3 беше удължен с 125 км на запад до Връшка чука на сръбската граница, така че целият български участък на Е3 вече е 725–825 км в зависимост от отклоненията до хижи и села.
Откъде започва и къде свършва Ком–Емине?▾
Класическата посока е от запад на изток: от връх Ком (2016 м) над Берковица до нос Емине на Черно море, край село Емона между Обзор и Слънчев бряг. До хижа Ком, обичайната начална база, води 15-километров асфалтов път от Берковица. Емона и нос Емине нямат редовен обществен транспорт: вървете 6–7 км по черен път до плаж Иракли, 13 км до с. Баня на главния път Бургас–Варна или поръчайте предварително такси от Слънчев бряг или Свети Влас.
Труден ли е маршрутът Ком–Емине?▾
Да – взискателно многоседмично планинско прекосяване. В по-голямата си част е нетехническо, но участъкът между хижа Добрила и връх Ботев минава през Купена, където се помагате с ръце и има вериги. Дните са дълги, на някои етапи по билото няма питейна вода, маркировката в западната и източната част е непостоянна, а времето може да е сурово, затова трябват добра форма, ориентиране с карта и самостоятелност.
Има ли вода по маршрута Ком–Емине?▾
В западната и централната част през юни и юли има надеждни извори и хижи. На някои етапи по билото обаче няма нито един източник на питейна вода, а източната част е много по-суха, особено към края на лятото. Носете вода за целия ден и пълнете бутилките при всяка възможност.
Кога е най-доброто време за преход по Ком–Емине?▾
От средата на юни до средата на юли е най-добрият период: високото било е предимно без сняг, хижите работят, изворите още текат, а хората са по-малко. От края на юли и през август е по-натоварено и по-горещо, хижите се пълнят, а в края на лятото гръмотевичните бури са чести. Извън лятото високите централни участъци стават истински зимен алпийски терен.
Може ли да се извърви само част от Ком–Емине?▾
Разбира се – повечето хора го минават на участъци. Популярни са началото от Берковица през връх Ком, високият централен участък през връх Ботев в НП „Централен Балкан“ и последните дни до нос Емине. Маршрутът пресича пътища на проходи като Петрохан, Троянски проход, Шипка и Вратник, което улеснява влизането и излизането от него.
Къде се спи по маршрута Ком–Емине?▾
Предимно в планински хижи и безплатни заслони по билото. Нощувката в хижа струва средно около 20 € на човек (проверено през септември 2026 г.). Някои хижи са с малък капацитет, затова резервирайте предварително в активния сезон и носете пари в брой – в повечето не се плаща с карта. В източния край има етапи без хижи, където ви трябва палатка.
Може да Ви хареса и
Връх Ботев и Райското пръскало: преход в Централен Балкан
Как да изкачите връх Ботев (2376 м) – най-високия връх на Стара планина – от Калофер, покрай Райското пръскало, най-високия водопад на Балканите.
Национален парк „Централен Балкан“: най-дивото място в България
Пътеводител за Национален парк „Централен Балкан“: деветте му резервата, вековните букови гори на Боатин и Царичина в списъка на ЮНЕСКО, суровите скали на Джендема, дивата природа и най-добрите начални точки за посещение.
Черни връх: изкачване на първенеца на Витоша от София
Как да изкачите Черни връх (2290 м) – върхът на Витоша над София: маршрутът от Алеко, автобус 66, кои лифтове работят, трудност и сезон.
Мальовица: най-емблематичният еднодневен преход в Рила
Как да изкачите Мальовица (2729 м) – люлката на българския алпинизъм в Северна Рила: маршрутът от курорта и хижата, паркинг, трудност и сезон.