Маршрутът „Ком – Емине“ е най-дългият, популярен и емблематичен маркиран пешеходен туристически тракт в България, наричан в миналото с романтичното име „Маршрут на дружбата“. Той представлява финалната и най-живописна отсечка на Европейския туристически коридор E3, който символично свързва Атлантическия океан с Черно море. Преходът по билото на Стара планина е върховно изпитание и мечта за всеки български планинар, превеждайки ентусиастите през сурови алпийски релефи, вековни гори и исторически паметни места.
Основни параметри и логистика на трасето
- Крайни точки: Маршрутът стартира на запад от връх Ком (2016 метра), разположен в непосредствена близост до границата със Сърбия, и завършва на изток при живописния скалист нос Емине на Черно море – най-източната точка на Старопланинската верига.
- Дължина и денивелация: Официалната дължина варира между 560 и 580 километра (достигайки до 650 – 700 километра според някои алтернативни планински отсечки). Преходът е свързан с огромно физическо натоварване, включващо около 20 500 метра положителна и 21 500 метра отрицателна денивелация.
- Географски център: По време на прехода се изкачват или подсичат над 100 старопланински върха. Точната среда на маршрута се намира в района на хижа „Узана“, което символично съвпада и с официалния Географски център на България.
- Време за преминаване: Традиционното пешеходно изминаване на разстоянието от класически туристи отнема между 18 и 25 дни в летни условия и около 28 дни при тежки зимни преходи.
Исторически етапи и първи проучвания
- Родоначалникът Алеко: Идеята за цялостно пешеходно преминаване по старопланинското било е изказана за първи път от Щастливеца – писателя Алеко Константинов.
- Пионерите от 1933 г.: През 1933 година замисълът е реализиран на практика от бележития географ и планинар Павел Делирадев и неговия съратник Тодор Цветков. Делирадев издава и първия официален пътеводител за маршрута със заглавие „Отъ Комъ до Емине“.
- Уточняване на трасето: Походът е повторен през 1953 година от Републиканската комисия по туризъм, а финалните детайли по днешната траектория са заковани по време на организираните експедиции през 1955 и 1959 година. Първото зимно преминаване е факт през 1961 година, а през юли 1968 година група от Русенския университет осъществява и първия успешен обратен траверс от морето към град Берковица и връх Ком.
Спортни рекорди и скоростни изпитания
През последните десетилетия трасето се превърна в арена на зрелищни скоростни изпитания за планинско бягане и колоездене.
- Пешеходни (Летни): Близо 30 години рекордът се държи от легендарния Любомир Палакарчев (5 дни и 14 часа през 1987 г.). През август 2015 година той е подобрен от Божидар Антонов, а само 18 дни по-късно Кирил Николов – Дизела заковава време от 4 дни, 13 часа и 5 минути. Актуалният рекорд е собственост на Божидар Антонов, който в средата на август 2018 година избягва трасето за феноменалните 4 дни, 8 часа и 27 минути.
- Пешеходни (Зимни): Най-бързото зимно преминаване при екстремни условия е дело отново на Божидар Антонов през февруари 2019 година с време 9 дни, 4 часа и 51 минути.
- Велосипедни (КЕ70): След дългогодишна оспорвана надпревара между Райко Стефанов, Борислав Йорданов и Илко Илиев, рекордът е свален под три дни. На 14 август 2024 година Петър Матов осъществява историческо преминаване в проекта „КЕ70“, завършвайки за рекордното време от 67 часа и 18 минути (2 дни, 19 часа и 18 минути).
Туристическа инфраструктура и маркировка
- Хижи и заслони: Хижите по билото са сравнително добре разпределени, но поради променливия им статус се изисква предварително проучване на работните времена и наличността на храна. Маршрутът е подсигурен и с редица стратегически заслони като емблематичния петзвезден заслон „Орлово гнездо“, заслоните на връх Амбарица, „Ботев“, „Караиваново хорище“, „Петте чучура“ на Ришкия проход и Хазим горския. При спешни ситуации подслон предлагат и жп гарите Лакатник и Кръстец.
- Маркировка: Лятната хоризонтална маркировка е стандартна – червена линия, оградена от два бели канта. Зимната сигурност е подплатена от здрави, бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят.
