Рилски манастир

Рилският манастир „Свети Йоан Рилски“ е най-големият, най-значим и величествен ставропигиален манастир на Българската православна църква. Сгушен в пазвите на Рила планина, той е върховен символ на българската национална идентичност, духовност и култура. Поради своята изключителна архитектурна и историческа стойност, манастирският комплекс е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Обителта представлява неповторим ансамбъл от средновековна фортификация, възрожденска архитектура и висши постижения на православното изкуство. Географско положение, параметри и архитектурни особености - Местоположение: Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила, по горното течение на бистрата Рилска река, в близост до живописното село Пастра. - Мащаби на комплекса: Манастирският ансамбъл обхваща обща територия от 8800 кв. м, от които застроената площ възлиза на 5500 кв. м. Жилищните крила заобикалят от всички страни просторен вътрешен двор с форма на неправилен петоъгълник. - Архитектурният парадокс на етажите: Жилищните манастирски сгради са издигнати на 4 и 5 етажа, но отвън видими са само 4 от тях. Тази уникална строителна особеност се дължи на строгите ограничения, наложени от османската власт през 1834 година по време на мащабното възстановяване на обителта. В просторния партерен етаж днес се помещава богатият Манастирски музей. Многовековна история и национално значение - Основаване през X век: Светата обител е основана в първата половина на X век от великия български монах отшелник св. Йоан Рилски Чудотворец. Още с изграждането си манастирът се превръща в най-важното книжовно, културно и просветно средище по българските земи. - Рилската грамота на цар Иван Шишман: На 21 септември 1378 година последният владетел на Търновското царство – цар Иван Шишман, издава прочутата Рилска грамота. Скрепеният със златен печат документ дарява на манастира като феодални владения 20 големи села заедно с техните землища. - Завръщането на светите мощи (1469 г.): След дълго отсъствие, през 1469 година с ключовото съдействие на християнската султанка Мара Бранкович, тленните останки на св. Йоан Рилски са пренесени тържествено обратно от Търново в Рилския манастир. - Подслон за революционери: През епохата на Възраждането тук развива огромна педагогическа дейност Неофит Рилски, основал модерно килийно училище. В по-късните години манастирските килии дават сигурен подслон на велики български революционери и борци за свобода, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев и Пейо Яворов. - Рилският конгрес на ВМОРО (1905 г.): През октомври 1905 година в пределите на манастира цял месец се провежда историческият общ конгрес на ВМОРО, председателстван от Даме Груев, в който участват лидери като Яне Сандански, Христо Чернопеев и Борис Сарафов. Бедствия, пожари и възраждане Поради своето уединено местоположение, през вековете манастирът редовно става жертва на разбойнически набези, палежи и обири от редовната османска войска (през 1778, 1819 и 1821 г.). - Пожарът от 1778 г.: Комплексът изгаря до основи, като оцеляват единствено каменната кула и църквата в двора. Възстановен е през 1784 г. от майстор Алекси Рилец, който по-късно проектира и изгражда източното, северното и западното крило. - Пожарът от 1833 г.: Мащабно огнено бедствие отново опустошава жилищните крила. Възстановяването им е извършено в рекордно кратки срокове от Алекси Рилец под вещото ръководство на енергичния игумен Йосиф Строителя. Основни обекти в манастирския комплекс - Хрельовата кула: Най-старата изцяло запазена сграда в комплекса, издигната през 1335 година от местния феодален владетел протосеваст Хрельо Драговол. Тя е служила за отбранителна твърдина в случай на обсада. На последния ѝ етаж се намира параклисът Свето Преображение, пазещ безценни стенописи от XIV век. - Съборната църква Рождество Богородично: Главен манастирски храм (католикон), построен в периода 1835 – 1837 година от първомайстор Павел Иванович върху основите на старата Хрельова църква. Храмът представлява петкуполна куполна базилика от атонски тип с два странични параклиса (Свети Николай и Свети Йоан Рилски). Изящната външна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс. Стенописите са дело на титаните на възрожденската живопис Димитър Христов Зограф и Захари Зограф, а монументалният дърворезбен иконостас е изработен от Атанас Теладур и Петър Гарка. - Параклис Рождество Христово: Най-големият от осемте вътрешни параклиса. Проектиран през втората половина на XX век, той е превърнат от комунистическия режим в киносалон след изгонването на монасите. Възстановен е изцяло по инициатива на епископ Евлогий и функционира като зимен богослужебен храм от 2009 година. Пази чудотворната зографска икона на Божията Майка Отрада, Утешение. - Гробищната църква Въведение Богородично: Разположена южно от манастира, тя представлява триетапно изградена двуетажна църква костница от XVIII век. Долният етаж съхранява костите на починалите монаси, а горният е изписан през 1795 година със средства на митрополит Филотей. Постници и изнесени манастирски метоси - Старата постница и пещерата: Намира се на 5 км източно от комплекса. Тук е разположена изградената през 1820 година масивна еднокорабна църква Успение на свети Йоан Рилски, издигната над първоначалния гроб на отшелника, непосредствено до неговата скална пещера жилище. - Новата постница (Скит Свети Лука): Включва двуетажната църква Свети Лука (края на XVIII в.), изписана от Тома Вишанов Молера и самоковски майстори, до която Неофит Рилски по-късно издига училище. На по-горна тераса се намира църквата Покров Богородичен (1805 г.) с ценни стенописи от Банската художествена школа. - Постница Свети Теодосий Търновски: Изградена от дялан камък на 1.5 км от манастира през 1956 година със средства на инок Теодосий Рилец и изписана от руския художник Николай Шелехов. - Метох Орлица: Разположен на десния бряг на река Рилска, на 18 км преди манастира. Основан в средата на XV век, тук през 1469 година пренощува процесията с мощата на светеца. Комплексът включва малката еднокорабна църква Св. св. Петър и Павел (1478 г.), изписана наново през 1863 г. от Никола Образописов. - Метох Пчелино: Намира се на 4 км югозападно от манастира. Включва стопански сгради и еднокорабната църква Успение Богородично (1780-те г.) с прекрасни стенописи от банския зограф Димитър Молеров (1834 г.), сред които се отличава мащабната сцена на Страшния съд. Богослужебен устав, традиции и светини - Ежедневно богослужение: В обителта се извършва утринна и Света литургия всеки ден от 06:30 часа (в неделя от 08:00 ч.) и вечерна служба от 17:00 часа. По време на всяка служба миряните се покланят пред раката с мощите на Йоан Рилски. На трите големи празника на светеца се отслужват тържествени всенощни бдения по автентичен светогорски образец. - Чудотворната икона Света Богородица Осеновица: Една от най-големите светини на България, датираща от XII век. Тя е от типа Одигитрия (Пътеводителка) и в нея са вградени светите мощи на 32-ма християнски светци (включително на евангелист Лука и праведния Лазар). Иконата се изнася тържествено за литийни шествия два пъти в годината – на Светли петък и на 1 август.