Природен парк Рилски манастир

Природният парк „Рилски манастир“ е сред най-мащабните и значими защитени територии в България, простиращ се на внушителната площ от 25 253,2 хектара. Разположен изцяло в община Рила, той обхваща живописните средно- и високопланински части на западния дял на Рила планина с надморска височина от 750 до 2713 метра. Най-високата точка в пределите на парка е величественият връх Рилец. Районът се нарежда на второ място по посещаемост сред природните паркове в страната, отстъпвайки единствено на „Витоша“. Паркът има изключително интересна история — създаден е през 1992 година в рамките на тогавашния Национален парк „Рила“, но през 2000 година е обособен като самостоятелен природен парк. Тази промяна е предприета, за да се даде законова възможност на Рилската света обител да възстанови собствеността си върху своите исторически имоти, тъй като земите в националните паркове са изключителна държавна собственост. Днес по-голямата част от територията на парка е притежание на манастира, който е и най-значимата културна забележителност тук, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Зеленото сърце на парка са неговите вековни гори, които заемат над 16 000 хектара, а първите организирани залесявания и лесоустройствени планове в района датират още от края на 19-и и началото на 20-и век. Средната възраст на дърветата е около 99 години. В сърцето на парка се намира строго охраняваният резерват „Риломанастирска гора“, обхващащ 3665 хектара девствени екосистеми. Дървесният състав се отличава с голямо разнообразие, като доминиращи видове са букът, клекът, смърчът и белият бор, допълнени от находища на ела, бяла мура, зимен дъб и бреза. Ботаническото богатство е забележително — установени са 1400 вида висши растения, което представлява близо 39% от цялата висша флора на страната, като 80 от тези видове са вписани в Червената книга на България. За улеснение на любителите на ботаниката и екологичния туризъм, в парка са изградени специални екопътеки и образователни маршрути. Богатата мозайка от гори, планински ливади и алпийски скали осигурява идеални условия за живот на хиляди животински видове. Фауната в природния парк е представена от около 2600 вида безгръбначни и 202 вида гръбначни животни. Сред птиците са регистрирани 122 вида, включително изключително редките и величествени грабливи птици като белоглав лешояд, картал, царски орел и малък орел. Бозайниците наброяват 52 вида, като специално внимание заслужават прилепите — 15 вида, които съставляват половината от видовете прилепи в България. Общо 32 вида гръбначни обитатели на парка са включени в Червената книга на страната, сред които се открояват алпийският тритон, жабата дървесница, смокът мишкар, златката и скалният орел, а 139 вида са под строгата закрила на Закона за биологичното разнообразие.