Резерват Скакавица

Научният резерват „Скакавица“ е разположен в живописната северна част на Национален парк „Рила“ и е сред най-малките, но същевременно най-очарователни защитени територии в България. Обявен за резерват през 1968 г. с компактна площ от 70,8 хектара, той има за цел да запази в напълно първичен вид високопланинските иглолистни екосистеми. Разположен изцяло във високата част на приказния Джермански басейн, резерватът е истинско бижу, където вековното спокойствие на гората се среща с буйната сила на водата. Природна характеристика и релеф - Високопланински пояс: Резерватът се простира в алпийския диапазон между 1850 и 2050 метра надморска височина. - Обхват на територията: Обхваща емблематичните местности Голяма и Мала Скакавица – от обособения пункт Зелени преслап до самия водопад, а на югозапад достига чак до тучните пасища при изворите на река Горица. - Водопадът Скакавица: В пределите на резервата се намира едноименният водопад „Скакавица“ – най-високият водопад в цяла Рила планина, чиито води се спускат с грохот от 70 метра височина. Вековни лесове и защитена флора - Царството на бялата мура: Най-ценното ботаническо богатство на „Скакавица“ са гъстите, вековни гори от бяла мура (балкански ендемит), които покриват по-ниските и уединени части на защитената зона. - Иглолистни ветерани: Поради голямата надморска височина, в резервата се наблюдават перфектно развити съобщества от бял и черен бор, както и обикновен смърч. - Алпийска градина: В подлеса и по скалните масиви растат десетки ценни и защитени от закона растения. Сред тях се отличават красивият планински божур, българският омайник, златистата кандилка и лечебният златовръх, както и редките видове планинска дилянка и преходна мурава. Фауна: Богатството на Джерманската долина - Едри бозайници: Въпреки скромната си територия, резерватът осигурява спокойно и безопасно убежище за едри представители на фауната като благородна сърна, дива свиня, лисица и вълк. - Птици и влечуги: „Скакавица“ е дом на характерни високопланински птици като потайния глухар, черния кълвач и сокерицата. По каменистите сипеи и влажни зони се срещат усойницата и планинската водна жаба.