Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера представляват емблематична и световноизвестна група от езера с ясен ледников произход, разположена високо в пределите на Рила планина. Това е официално най-посещаваната от български и чуждестранни туристи езерна група на територията на Република България, като обектът е включен под почетен номер в престижния списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Географско разположение и хидроложка структура Уникалните ледникови езера са разположени в живописния Дамгски дял на Северозападна Рила. Те са ситуирани стъпаловидно по склона на планината в широк височинен диапазон между 2095 и 2535 метра надморска височина. Водните басейни заемат дълбоки естествени вдлъбнатини (циркуси) по алпийския склон, като отделните езера са свързани логистично помежду си чрез система от малки, бистри планински поточета. При преминаването на водната маса по тези стръмни потоци са се оформили красиви малки водоскоци, бързеи и планински водопади. Специфика на водното оттичане: - Първите три езера: Езерото Сълзата, езерото Окото и езерото Бъбрека се оттичат поотделно чрез самостоятелни нишки в разположеното по-ниско езеро Близнака. - Следващ воден път: От езерото Близнака събраната вода преминава последователно през басейните на езерото Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро. - Начало на река Джерман: През последните две езера (Рибното и Долното) преминава вече един значително по-мощен и пълноводен поток. Изтичайки от най-ниско разположеното Долно езеро, този поток дава официалното начало на планинската река Джерман, която се явява важен ляв приток на река Струма. Индивидуални характеристики и параметри на езерата Официалното съвременно име на всяко едно от Седемте рилски езера отразява директно някоя специфична външна морфологична или физическа особеност на съответния воден басейн: - Езерото Сълзата: Разположено е на най-голяма надморска височина в циркуса. То носи това поетично наименование поради изключителната, кристална прозрачност и чистота на своите дълбоки води. - Езерото Окото: Следващо по височина на разположение по планинския склон е езерото Окото, което в по-стари източници се среща и с името Сърцето поради своята специфична, приблизително овална форма. Окото притежава статут на най-дълбокото циркусно езеро на територията на цяла България, като неговата изследвана дълбочина достига внушителните 37.5 метра. - Езерото Бъбрека: Оформено е със специфични контури, които наподобяват човешки бъбрек. Това е езерото, което се отличава с най-стръмните, скалисти и ерозирали брегове от цялата планинска група. - Езерото Близнака: Това е четвъртото подред езеро по височина по маршрута. Близнака е официално най-голямото по своята водна площ езеро от седемте, като през сухо лято се разделя на две по-малки свързани езерца. - Езерото Трилистника: Разположено е по-надолу по стъпаловидния склон, като се отличава с изразена неправилна форма и сравнително ниски брегове. - Рибното езеро: Това е официално най-плиткото езеро от цялата ледникова група. На неговия североизточен тревист бряг е издигната и функционира старата хижа Седемте езера. - Долното езеро: Намира се на най-ниската височинна точка от групата, като в него се събират водите от по-горните басейни и оттам се дава началото на река Джерман. Исторически наименования в миналото В близкото историческо минало целият стъпаловиден планински циркус на Седемте езера и самата езерна група са били известни сред местното население с турското наименование Еди гьол, а водните басейни са се наричали Едигьолски езера. Отделните водоеми са носили стари имена, напълно различни от съвременните: - Езерото Сълзата се е наричало Баш гьол. - Езерото Окото е било известно като Чанак гьол. - Езерото Бъбрека е носело името Кара гьол. - Езерото Близнака се е наричало Чифте гьол. - Езерото Трилистника е било записвано като Средния гьол. Последните две най-ниски езера - Рибното езеро и Долното езеро - в миналото изобщо не са притежавали свои собствени индивидуални имена. Популярни туристически маршрути до езерата Достъпът до Седемте рилски езера е отлично улеснен чрез няколко утвърдени планински маршрута, които започват от различни изходни точки: - Маршрут през град Сапарева баня: Тръгва се от град Сапарева баня по поддържан асфалтов път до достигане на хижа Пионерска. От хижа Пионерска се хваща седалков пътнически лифт към Рилските езера, който отвежда туристите директно до модерната хижа Рилски езера, откъдето стартират пешеходните пътеки. - Маршрут през село Говедарци и хижа Вада: Тръгва се от село Говедарци по асфалтов път до планинската хижа Вада, откъдето започва маркирана горска пътека в посока към хижа Рилски езера. - Маршрут през Мальовишкия дял: Тръгва се от село Говедарци по асфалтов път до територията на известния Курортен комплекс Мальовица. Оттам се преминава пеша през хижа Мальовица и по високопланинско било се достига до района на хижа Рилски езера. Древната легенда за произхода на езерата Старата народна легенда за Седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на Земята още нямало човешки същества, високо в природата на планината Рила живеели двама влюбени великани - мъж и жена. Те се обичали безумно и истински боготворели дивата красота, тишината и уюта на своя споделен планински дом. Техният дом бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на чистата им любов искрено се радвали всички природни стихии и целият свят. За нещастие, един ден зли и разрушителни сили преминали в близост до техния дом. Като зърнали това вълшебно и красиво място, те изпитали огромна завист към семейното щастие на двамата великани, ядосали се и решили на всяка цена да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Злите сили започнали да пращат черни облаци, гръмотевици и опустошителни ветрове над Рила. Страшни земетресения разтърсили земната кора. Младият великан защитавал яростно всяко стръкче зелена трева, всяко малко бистро поточе или цвете, бранел с тялото си своята любима и успешно отбивал тежките атаки на злите сили. Това обаче само разпалвало още повече огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело до самия край. В една от тези тежки битки младият великан паднал убит в долина. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си само разчупени скали, опропастени долини и една напълно съсипана от скръб и мъка жена. Мъката на младата вдовица била толкова неизмерима, че сълзите и бликали от очите безспир, стичайки се по стръмните планински хребети право в ниските долини. Те се леели продължително и се събирали в доловете, докато напълно образували днешните бистри езера с изумителна чистота и синева. Планинските водачи посочват на туристите, непосредствено преди достигане на езерото Бъбрека, една огромна естествена скала, намираща се в посока към най-високото езеро Сълзата. Физическата форма на тази скала силно наподобява прегърнатите фигури на мъж и жена с огромни размери. Според народното предание това са двамата влюбени великани, които ще останат вкаменени тук, за да пазят вечно своя красив планински дом.