Никопол

Никопол (от гръцки: Град на победите) е един от най-древните и исторически значими градове по поречието на Дунав. Разположен върху живописни хълмове в Област Плевен, градът пази следи от траки, римляни и средновековни царе, превърнали го в непристъпна крепост и последна твърдина на Второто българско царство. Античност и „Чешмата на Елия“ Основан като стратегически център в римската провинция Мизия, Никопол пази една от най-романтичните истории от древността. Чешмата на Елия, изградена през II век, е паметник на любовта на римлянина Фронтона към неговата съпруга. В нея е вграден античен саркофаг с трогателен латински надпис, преведен по-късно на френски от археолога Дижарден. Никопол – последната резиденция на Иван Шишман След падането на Търново през 1393 г., Никопол де факто се превръща в столица на България. Тук цар Иван Шишман заема отбранителна позиция в мощната крепост до трагичната си гибел на 3 юни 1395 г. Градът остава в историята като последната резиденция на последния Търновски цар. Битката на народите (1396 г.) Никопол е арена на един от най-големите средновековни сблъсъци. Тук на 25 септември 1396 г. обединените сили на европейското рицарство, предвождани от унгарския крал Сигизмунд, претърпяват поражение от османците. Тази битка слага край на последния голям кръстоносен поход и запечатва съдбата на българските земи за векове наред. Освобождението (1877 г.) По време на Руско-турската война, Никопол е ключова цел за руското командване. След ожесточени боеве и масиран артилерийски обстрел, на 16 юли 1877 г. крепостта е превзета от Западния отряд на генерал Криденер. Пленяването на турския гарнизон принуждава Осман паша да се насочи към Плевен, което променя хода на цялата война.