Простиращ се по протежение на Свищовско-Беленската низина, Природен парк „Персина“ е единственият природен парк у нас, посветен изцяло на опазването на крайдунавските влажни зони. С площ от над 21 700 хектара (217 кв. км), той обхваща стръмните дунавски брегове край Никопол и Свищов, както и всички български острови в този участък на река Дунав.
Паркът е обявен на 4 декември 2000 г. с една основна цел: съхраняване и възстановяване на безценните крайдунавски екосистеми и запазване на естественото състояние на дунавските острови.
Перлата в короната на парка е „Комплекс Беленски острови“ (включващ най-големия български дунавски остров – Персин/Белене). На 24 септември 2002 г. комплексът е официално обявен за Рамсарско място – най-голямото по площ влажно място с международно значение в България (близо 6 900 хектара).
Специфичното съчетание от речни канали, заблатени низини и вековни крайбрежни гори прави „Персина“ един от най-важните центрове за биологично разнообразие по протежение на целия Долен Дунав:
Пътеводител за трите национални и единадесетте природни парка на България — Рила, Пирин, Централен Балкан, Витоша, Врачански Балкан, Странджа, Персина и останалите: какво означават категориите и кои да посетите.
Пътеводител за три исторически дунавски града: руското преминаване през 1877 г. край Свищов, съдбоносната битка при Никопол от 1396 г., влажните зони на Персина и лагерът на остров Белене.
Природен парк „Персина“ се намира в Плевен, България.
До Природен парк „Персина“ най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
По Природен парк „Персина“ е най-добре да се ходи от май до октомври, когато пътеката е изчистена от сняг и времето е стабилно. Летните обедни часове по ниските части могат да са горещи — тръгвайте рано. Зимните преходи изискват подходяща екипировка и познаване на маршрута.
Зависи от конкретния маршрут. Българските пътеки варират от асфалтирани алеи, подходящи за семейства, до многодневни високопланински преходи. Проверете дължината, денивелацията и настилката преди тръгване. Стабилни обувки, вода и базова карта (офлайн или хартиена) са задължителни дори за кратки разходки.
