
Град Ловеч е един от най-обаятелните и исторически богати градове в Централна Северна България. Административен и стопански център на едноименната община и област, той е живописно разположен по двата бряга на река Осъм, точно на границата между предпланините на Стара планина и Дунавската равнина. Заради икономическия си разцвет, красивата архитектура и богатото занаятчийство, по време на османското владичество градът заслужено е наричан „Алтън Ловеч“ – „Златният Ловеч“. От 2015 година, по научно предложение и под официална егида, Ловешка област е обявена и за Световна зона на планинската вода.
Ловеч е сред най-старите населени места на Балканите, чиято съдба винаги е била предопределяна от закрилата на планината и близостта на реката:
Средновековната Ловешка крепост на хълма „Хисаря“ заема свещено място в българската национална памет.
През 1187 година тук се разиграва историческата битка, в която въстаническата армия на братята Асен и Петър отбива обсадата на византийския император Исак II Ангел. Подписаният след това Ловешки мирен договор принуждава Византия официално да признае възстановяването на Втората българска държава.
През XIV век Ловеч се превръща в лично владение на деспот Иван Александър (от династията Шишмановци-Срацимировци), който през 1331 година е избран за български цар. Негово дело е основаването на близкия манастир „Рождество Богородично“ (известен като „Ястреб“), който функционира като голямо книжовно средище. Около 1324 – 1325 г. в Ловешката крепост е роден и неговият втори син — бъдещият видински цар Иван Срацимир. Твърдината е и сред последните български бастиони, паднали под турска власт — тя бива героично отбранявана от болярина Станко Косан чак до около 1446 година.
През XVII век прочутият османски пътешественик Евлия Челеби описва Ловеч като процъфтяващ, модерен за времето си търговски център. Той отбелязва наличието на 3000 солидни къщи, разположени по река Осъм (от чиито прозорци стопаните са ловили риба), разкошен покрит пазар (безистен), ханове, бани, училища за „благородни и умни деца“ и 215 занаятчийски дюкяна. Градът се слави из цялата империя със своите пъстри тъкани и майсторски обработени цветни кожи (сахтияни).
Днес Ловеч пази жив своя възрожденски дух и ежегодно събира хиляди гости за своите културни събития:
Уикенд в Троян, Орешак и Априлци: троянската керамика и сливовата ракия, Музеят на занаятите, изложбата в Орешак до Троянския манастир и Априлци като база за Балкана.
Пътеводител за Плевен: панорамата „Плевенска епопея 1877“, мавзолеят „Св. Георги Победоносец“, парк Кайлъка и как да съчетаете града с Крушунските водопади и Деветашката пещера.
Пътеводител за Тетевен и Рибарица в долината на Вит: Гложенският манастир на ръба на скалата, зеленото сирене от Черни Вит, достъпът до резерватите на Централен Балкан и защо тази долина остава празна.
Ловеч се намира в Ловеч, България.
До Ловеч най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Ловеч може да се посещава целогодишно, но късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат най-приятното време и по-малко туристи. Лятото е най-натоварено; зимата — най-спокойна, с по-кратък светъл ден и възможни студове.
Българските населени места обикновено си струват разходка без бързане — исторически центрове, църкви и манастири, местни пазари и семейни ресторанти с регионални ястия. По-големите градове имат и музеи, и сезонни културни събития. Информационният туристически център е добра първа спирка за актуално работно време и предстоящи събития.