Ловеч

Град Ловеч е един от най-обаятелните и исторически богати градове в Централна Северна България. Административен и стопански център на едноименната община и област, той е живописно разположен по двата бряга на река Осъм, точно на границата между предпланините на Стара планина и Дунавската равнина. Заради икономическия си разцвет, красивата архитектура и богатото занаятчийство, по време на османското владичество градът заслужено е наричан „Алтън Ловеч“ – „Златният Ловеч“. От 2015 година, по научно предложение и под официална егида, Ловешка област е обявена и за Световна зона на планинската вода. Древна история и археологическо наследство Ловеч е сред най-старите населени места на Балканите, чиято съдба винаги е била предопределяна от закрилата на планината и близостта на реката: - Праистория: Откритите находки в близките ловешки пещери доказват непрекъснато човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. - Траки и Римляни: През IV – III в. пр. Хр. тук процъфтява животът на траките, чиято култура е проучена чрез богатите погребални могили в съседните села (Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци), както и на емблематичния хълм „Хисаря“. След римското завоевание (I в. сл. Хр.) тук се изгражда важната крайпътна станция Мелта, а по-късно и укрепеният пункт Президиум. Те са обслужвали ключови римски пътища, свързващи Ескус, Сторгозия, Сердика, Одесос и Тримонциум (част от автентичния римски калдъръм е запазен и днес). - Славяни и Средновековие: В началото на VI век на хълма „Хисаря“ се заселват славяни (открити са руини на късноантична базилика), а за епохата на Първото българско царство свидетелства голям средновековен некропол от X век в днешния парк „Баш Бунар“. Ловешката крепост и царската династия Средновековната Ловешка крепост на хълма „Хисаря“ заема свещено място в българската национална памет. През 1187 година тук се разиграва историческата битка, в която въстаническата армия на братята Асен и Петър отбива обсадата на византийския император Исак II Ангел. Подписаният след това Ловешки мирен договор принуждава Византия официално да признае възстановяването на Втората българска държава. През XIV век Ловеч се превръща в лично владение на деспот Иван Александър (от династията Шишмановци-Срацимировци), който през 1331 година е избран за български цар. Негово дело е основаването на близкия манастир „Рождество Богородично“ (известен като „Ястреб“), който функционира като голямо книжовно средище. Около 1324 – 1325 г. в Ловешката крепост е роден и неговият втори син — бъдещият видински цар Иван Срацимир. Твърдината е и сред последните български бастиони, паднали под турска власт — тя бива героично отбранявана от болярина Станко Косан чак до около 1446 година. 📜 Златният век на занаятите и описанието на Евлия Челеби През XVII век прочутият османски пътешественик Евлия Челеби описва Ловеч като процъфтяващ, модерен за времето си търговски център. Той отбелязва наличието на 3000 солидни къщи, разположени по река Осъм (от чиито прозорци стопаните са ловили риба), разкошен покрит пазар (безистен), ханове, бани, училища за „благородни и умни деца“ и 215 занаятчийски дюкяна. Градът се слави из цялата империя със своите пъстри тъкани и майсторски обработени цветни кожи (сахтияни). Традиции и културен календар Днес Ловеч пази жив своя възрожденски дух и ежегодно събира хиляди гости за своите културни събития: - Пролетен празник „Цветница и Връбница“: Най-популярното събитие в града. Старинният възрожденски квартал „Вароша“ и площад „Тодор Кирков“ оживяват с богати фолклорни програми, изложби и традиционен национален пазар на народните занаяти. - 11 май (Ден на Св. св. Кирил и Методий): Официалният празник на град Ловеч. - Ловешки есенен панаир: Традиционно търговско и културно изложение. - Ловеч Бардфест: Национален фестивал на пеещите поети.