Крепостта Кракра

Средновековната крепост Кракра стои на неголямо скалисто плато в югозападната част на Перник — място, избрано изцяло заради стратегията. Оттук се контролира долината, а градът и околностите се виждат като на длан. Това е една от големите български крепости: стените ограждат около 50 декара, а обиколката им е близо 800 метра. Крепостта носи името на Кракра Пернишки — войвода, който византийските хроники описват като праведен и честен мъж, нетърпящ подкупността и винаги отлично подготвен за война. Под негова власт са още 35 крепости в района, а той води самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Именно съпротивата му прави Перник известен. Историята накратко Историците приемат, че крепостта е изградена след 809 г., когато хан Крум присъединява към България земите на днешна София и околностите ѝ. Мястото обаче е било обитавано далеч по-рано — археологическите проучвания откриват под крепостта тракийско селище с неголеми размери. След падането на Преслав през 971 г. центърът на българската държавност се мести на запад. Комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил се установяват в Скопие и Македония, а областта около Перник е управлявана от Арон — командващ отбраната на Сердика и участник в битката при Траянови врата, където армията на Василий II е разгромена. От 997 г., при цар Самуил, командването на крепостта поема Кракра. В следващите две десетилетия Василий II Българоубиец води многократни походи срещу България, но Пернишката крепост устоява — това е и най-известната страница от нейната история. Кракра се предава едва след 1018 г. Крепостта остава действаща и след това: през нея минават походът на Петър Делян (1040 г.) срещу Михаил IV Пафлагон и този на Георги Войтех и Константин Бодин (1072 г.) срещу Михаил VII. Смята се, че е изпълнявала защитни функции и преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189–1192). Разрушенията от похода на Стефан Неманя през 1189 г. слагат край — след това крепостта е изоставена и повече не се използва. Какво ще видите днес Обектът е сериозно обновен и не е просто „купчина камъни на хълм“. - Ъгловата кула и Западната порта са визуализирани с алтернативни материали, така че се вижда какъв е бил истинският им мащаб. - Наблюдателна кула — изграден атракцион на терена. - Катапулти и стенобойни оръдия — реконструкции на обсадна техника, до които водят удобни, добре изградени алеи. Това е частта, която обикновено печели децата. - Панорамни платформи, монтирани върху крепостните стени — оттам целият Перник и околностите се виждат от птичи поглед. - Всички подходи към крепостта са ремонтирани, а пътят дотук е изцяло реновиран. Разкопките продължават и днес, така че при всяко следващо посещение може да има нещо ново. Работно време и цени - Зимно работно време (1 октомври – 30 април): понеделник – неделя, 8:30 – 17:00 ч. - Лятно работно време (1 май – 30 септември): понеделник – неделя, 8:30 – 18:00 ч. Входът е свободен — няма входна такса. Екскурзоводска беседа: 10,00 лв. / 5,11 €. Крепостта работи всеки ден, включително в събота и неделя. Практично - Час и половина стигат за спокойна обиколка с платформите и реконструкциите. С беседа — към два часа. - Алеите са добре изградени, но теренът си остава скалисто плато — носете обувки, с които се ходи, не сандали. - Платформите на стените са най-доброто място за снимки; идете късно следобед, когато светлината пада странично върху града. - Няма сянка по цялото плато. През юли и август избягвайте обедните часове. За деца е едно от най-подходящите исторически места в района — катапултите вършат работа, която нито една табела не може. Наблизо - Подземният минен музей в Перник — единственият от този тип в България, в реална минна галерия. - Фестивалът „Сурва“ — международният фестивал на маскарадните игри се провежда в Перник в края на януари и е най-голямото събитие в града. - Земенският манастир с уникалните си стенописи — на около половин час път.