Козарника

Пещерата Козарника, известна сред научните среди и местното население още като Козарска пещера и Живанина дупка, е един от най-важните археологически и палеонтологични обекти не само в България, но и в световен мащаб. Тя се намира на територията на Западна Стара планина, в община Димово (област Видин). Пещерата е сравнително къса с обща дължина на галериите от 210 метра, но нейната стойност се крие в безценните земни пластове, които пазят следи от най-ранната човешка история. В непосредствена близост до нея се намира и друга популярна природна забележителност - електрифицираната и благоустроена пещера Венеца. Логистика, достъп и местоположение Пещера Козарника е разположена в живописни скални масиви, на около 2.2 километра западно-югозападно от село Гара Орешец, точно край пътя, водещ към град Белоградчик. - Как да стигнете: Достъпът до входа на пещерата е бърз и удобен. От обособена отбивка на главния автомобилен път започва тясна и стръмна пешеходна пътека. - Разстояние: По пътеката нагоре се върви едва около 250 метра, което прави обекта отлична спирка за бърза археологическа разходка по време на пътуване в региона на Белоградчишките скали. Сензационни археологически открития и международни разкопки От 1996 година насам в пещерата се провеждат постоянни и мащабни археологически разкопки. Те се организират съвместно от Археологическия институт на Българската академия на науките (БАН) в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, Франция. Научните експедиции се ръководят от учените Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Разкопките разкриват уникална къснопалеолитна култура, датирана от 37 до 34 хилядолетие преди Новата ера. Находките тук значително се различават от тези в други известни български пещери като Темната дупка и Бачо Киро, като показват изумителни сходства с култури, развили се в Западна Европа едва няколко хилядолетия по-късно. Доказателства за най-ранното човешко присъствие в Европа Пещерата е била активно обитавана и през Средния палеолит, но най-голям международен отзвук и сензация предизвикват най-долните раннопалеолитни пластове. - Човешки фосили: Тези дълбоки слоеве са датирани на невероятната възраст от преди 1.4 милиона години. В тях археолозите откриват зъб от ранен представител на рода Homo, за който се предполага, че е на Homo erectus. Ако тази научна датировка бъде окончателно потвърдена, това ще бъде най-старото доказателство за присъствие на праисторически хора на територията на цяла Европа. - Символно мислене: Сериозни научни спорове предизвиква и друга находка от същите древни пластове (отпреди 1.2 до 1.4 милиона години) - няколко животински кости, по които има нанесени ясни поредици от успоредни резки. Археолозите са категорични, че резките са направени умишлено, а не са случаен резултат от разрязване на месото. Тази хипотеза е революционна, тъй като според масовото схващане способността за символно мислене се появява стотици хиляди години по-късно, едва при Homo sapiens. Уникална фауна и древната природа на Козарника В пещерата са открити фосилни останки от изчезнали хищници като пещерна мечка и пещерна хиена. Изключително детайлно е проучена и древната орнитофауна. В късно-плейстоценските отложения (периода на Вюрмското заледяване отпреди 80 000 до 19 000 години) палеоорнитологът професор Златозар Боев открива костни останки от общо 43 вида птици. Сред тях е фосилният вид праяребица, както и четири вида птици, които отдавна са изчезнали от съвременната природа на България: Тетрев и Снежен бухал. Снежна яребица и Червеноклюна хайдушка гарга. Птичите останки от Козарската пещера са перфектен пример за така наречените смесени фауни. Тук съвместно са открити видове, които днес никъде по света не живеят в една и съща екосистема - например снежни бухали заедно с кеклици, или снежни яребици редом с червенокръсти лястовици. Този специфичен състав е неоспоримо доказателство, че в миналото районът около пещерата е представлявал мозаична лесостеп - обширни открити тревисти пространства, съчетани с хладни иглолистни и широколистни гори.