Пещерата Козарника, известна сред научните среди и местното население още като Козарска пещера и Живанина дупка, е един от най-важните археологически и палеонтологични обекти не само в България, но и в световен мащаб. Тя се намира на територията на Западна Стара планина, в община Димово (област Видин). Пещерата е сравнително къса с обща дължина на галериите от 210 метра, но нейната стойност се крие в безценните земни пластове, които пазят следи от най-ранната човешка история. В непосредствена близост до нея се намира и друга популярна природна забележителност - електрифицираната и благоустроена пещера Венеца.
Пещера Козарника е разположена в живописни скални масиви, на около 2.2 километра западно-югозападно от село Гара Орешец, точно край пътя, водещ към град Белоградчик.
От 1996 година насам в пещерата се провеждат постоянни и мащабни археологически разкопки. Те се организират съвместно от Археологическия институт на Българската академия на науките (БАН) в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо, Франция. Научните експедиции се ръководят от учените Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Разкопките разкриват уникална къснопалеолитна култура, датирана от 37 до 34 хилядолетие преди Новата ера. Находките тук значително се различават от тези в други известни български пещери като Темната дупка и Бачо Киро, като показват изумителни сходства с култури, развили се в Западна Европа едва няколко хилядолетия по-късно.
Пещерата е била активно обитавана и през Средния палеолит, но най-голям международен отзвук и сензация предизвикват най-долните раннопалеолитни пластове.
В пещерата са открити фосилни останки от изчезнали хищници като пещерна мечка и пещерна хиена. Изключително детайлно е проучена и древната орнитофауна. В късно-плейстоценските отложения (периода на Вюрмското заледяване отпреди 80 000 до 19 000 години) палеоорнитологът професор Златозар Боев открива костни останки от общо 43 вида птици. Сред тях е фосилният вид праяребица, както и четири вида птици, които отдавна са изчезнали от съвременната природа на България:
Тетрев и Снежен бухал.
Снежна яребица и Червеноклюна хайдушка гарга.
Птичите останки от Козарската пещера са перфектен пример за така наречените смесени фауни. Тук съвместно са открити видове, които днес никъде по света не живеят в една и съща екосистема - например снежни бухали заедно с кеклици, или снежни яребици редом с червенокръсти лястовици. Този специфичен състав е неоспоримо доказателство, че в миналото районът около пещерата е представлявал мозаична лесостеп - обширни открити тревисти пространства, съчетани с хладни иглолистни и широколистни гори.
Козарника се намира в Видин, България.
До Козарника най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Пещерите могат да се посещават през цялата година — температурата вътре остава около 10–12°C независимо от сезона. Пролетта и есента са по-спокойни от пиковото лято. Носете топла дреха и стабилни обувки; някои пещери затварят през зимата заради състоянието на достъпните пътища.
Достъпът до пещерите варира. Посетителските пещери обикновено провеждат екскурзоводни обиколки в обявеното работно време; дивите пещери изискват подходяща екипировка и опит. Вътре температурата остава хладна целогодишно (~10–12°C) — носете топла дреха, стабилни обувки със стабилен ход и фенерче, дори при организирана обиколка.
