Дяволското Гърло

Дяволското гърло е една от най-забележителните, мистични и посещавани пропастни пещери на територията на планината Родопи, разположена в пределите на община Девин. Обектът заема предно място сред най-популярните дестинации за екологичен, пещерен и екстремен туризъм в България. Пещерата е включена под почетния номер 88 в престижния национален списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, като в нея се намира и се поставя официалният печат за туристическите книжки. Географско разположение и транспортна достъпност Природната забележителност е разположена на 1.5 километра в северна посока от родопското село Триград. Тя се намира в пределите на величественото и страховито Триградско ждрело, което е изваяно в дебелите варовикови скали в продължение на милиони години. Достъпът до обекта е добре осигурен чрез планински път, преминаващ през самото дефиле, като пред входа има обособени зони за туристите. Произход на наименованията и исторически хипотези В местната топонимика и народната памет съществуват няколко основни теории за произхода на съвременното и старото име на пещерата: - Произход на името Дяволското гърло: Официалното съвременно наименование на пещерата произлиза от специфичната естествена форма на нейния бивш староприроден вход, който днес се използва за изход, поразително наподобяващ огромна дяволска глава. - Теория за опасностите: Друга популярна, макар и трагична хипотеза свързва името с факта, че в далечното минало много деца и животни са губили живота си, падайки в необезопасената пропаст. - Старото име Клокотник: В по-старите документи и карти пещерата е записана с автентичното българско име Клокотник. То е възникнало директно от оглушителния, грохотен и клокочещ звук от падащата водна маса, който се чува ясно още пред самия вход на подземното царство. Хроника на първите спелеоложки проучвания Първият смел и документиран опит за проникване във вътрешността на опасната пропаст е направен през 1962 година от алпинистите Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата изследователи успяват да достигнат успешно до дъното на Голямата зала на пропастта, след което предприемат рискован опит да продължат по-надолу, следвайки бурното подземно течение на реката. За съжаление, сериозният недостиг на специализирана екипировка, липсата на предходен опит в пещерното дело и огромната опасност осуетяват по-нататъшното им навлизане в по-дълбоките нива на пропастта. Морфология, параметри и Бучащата зала Дяволското гърло е типична пропастна пещера, която е била формирана в геоложкото минало вследствие на мащабно пропадане на земните пластове и карстова ерозия. Основната и част е заета от гигантска подземна кухина, в която се намира най-високият подземен водопад на територията на целия Балкански полуостров. Архитектура на подземната система: - Бучащата зала: Пещерата се е получила от река, падаща под земята от внушителна 42-метрова височина. Водопадът се излива в огромна зала, наречена Бучащата зала. Нейните физически параметри са респектиращи: дължината и е 110 метра, ширината възлиза на 40 метра, а височината на купола достига до 35 метра. Това е официално най-голямата пещерна зала в България след входната зала на Деветашката пещера. За илюстрация на мащаба, в нея може свободно да се побере цялата софийска Патриаршеска катедрала Свети Александър Невски. - Туристически маршрут: За нуждите на масовия туризъм е прокопана изкуствена входна галерия с дължина от 150 метра, през която посетителите достигат лесно до самата основа на подземното водно течение. Оттам започва стръмно изкачване нагоре по 301 циментови стъпала, които преминават в непосредствена близост покрай грохота на подземния водопад, отвеждайки през стария естествен вход директно на повърхността. - Речната система и сифонът: На близо 400 метра от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата Триградска река се губят изцяло в изключително опасна сифон-галерия. Доказаната дължина на този сифон е повече от 150 метра, като след него реката преминава през допълнителна 60-метрова галерия и напуска пещерата, излизайки отново на дневна светлина през долна пещера. Биологично разнообразие и световно значимо прилепно убежище На територията на Република България се срещат 33 от общо 35 вида прилепи, регистрирани в Европа, като абсолютно всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Дяволското гърло осигурява надеждно убежище на четири специфични вида прилепи, които обитават подземните куполи през различните годишни сезони: - Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) - Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) - Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - Пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) Изключителен научен факт е, че в Дяволското гърло извън сезона на активност зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. Общата численост на зимната колония надхвърля 35 000 индивида от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, които са официално включени в Световния червен списък на застрашените видове. Останалите два вида, обитаващи пещерата - големият и малкият подковонос, са вписани сред приоритетните за опазване видове за цяла Европа. Тези параметри превръщат Дяволското гърло в едно от най-значимите и критични прилепни убежища в България. Практическа туристическа информация - Обща дължина и маршрут: Цялостната дължина на изследваните пещерни галерии възлиза на 1 километър, като благоустроеният маршрут за туристи е с дължина 350 метра. - Благоустрояване: Пещерата е изцяло електрифицирана и модерно осветена, а стръмните стълби покрай бучащите води на подземния водопад са подсигурени със стабилен бетонен парапет за безопасност на посетителите. - Вътрешен климат: Температурата на въздуха във вътрешността на залите е постоянна през цялата година и е около плюс 8 градуса по Целзий. Древни тракийски легенди и митът за Орфей Дяволското гърло заема централно място в древната митология на Балканите, давайки начало на редица предания от епохата на древните траки. Най-популярната световна легенда разказва, че именно през зловещата бездна на Дяволското гърло легендарният тракийски певец и музикант Орфей се спуска смело в подземното адско царство на бог Хадес, за да спаси и върне в света на живите своята безгранично обичана съпруга Евридика....