Ягодинска пещера

Ягодинската пещера е една от най-красивите, известни и мащабни пещери на територията на планината Родопи в България. Наименованието и произлиза от разположеното в непосредствена близост планинско село Ягодина. Обектът заема предно място сред най-популярните дестинации за екологичен и пещерен туризъм в страната. Пещерата е включена под номер 89 в престижния национален списък на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, като в нея се намира и се поставя официалният печат за туристическите книжки. Географско разположение, логистика и достъп Природната забележителност отстои на 20 километра в южна посока от град Девин и на 3 километра в югозападна посока от село Ягодина. Тя е разположена на десния бряг на Буйновската река. Тази река в продължение на милиони години е моделирала най-дългото и внушително ждрело в България - прочутото Буйновско ждрело, което се простира на дължина от 7 километра. До района на обекта се достига по поддържаното шосе Девин - Доспат, като се предприема завой вляво непосредствено при стената на язовир Тешел. Поради специфичния планински релеф пътят от язовир Тешел до входа на пещерата е тесен и еднолентов. Поради тази причина преминаването на големи автобуси с над 35 местни капацитета е невъзможно и в района редовно се предлагат организирани маршрутни превози с по-малки превозни средства. Непосредствено пред входа на обекта за удобство на пътуващите са изградени голям паркинг и традиционен ресторант. Морфология, етажи и дигитална пътека Ягодинската пещера притежава доказана обща дължина на галериите от 10 километра. В структурно отношение тя е разположена стъпаловидно на три отделни подземни етажа. От тях само третият етаж, който се явява най-нисък по своето разположение, е изцяло облагороден, обезопасен и електрифициран за нуждите на масовия туризъм. За улеснение на посетителите в него е изградена удобна 1100-метрова пешеходна пътека. Официалният вход и изход към този туристически етаж представляват изкуствено прокопани тунели в скалния масив, които притежават дължина съответно от 150 метра за входа и 80 метра за изхода. Общата вертикална денивелация на пещерната система възлиза на 36 метра. Общо в този планински карстов район са картографирани над 200 пещери, като 18 от тях са открити напълно за първи път през 2000 година по време на традиционната научна експедиция на българските спелеолози. Праисторическото селище на първия етаж Автентичният естествен вход на пещерата води директно към нейния първи етаж. Именно там при археологически проучвания е разкрито уникално древно жилище, което е било активно обитавано около четвъртото хилядолетие преди Новата ера, в епохата на Енеолита. Намерените материални находки доказват, че тукашните обитатели са били изключително умели майстори грънчари. Суровата глина за изработка на съдовете е била добивана директно от вътрешността на пещерните галерии и от коритото на близката Буйновска река. Готовите съдове са били изпичани в специално изградени на място глинени пещи. Древните обитатели са били принудени внезапно да напуснат своя подземен дом след катастрофално срутване на скални маси, причинено от силно локално земетресение. Поради климатичните условия през зимния сезон експозицията на древното праисторическо жилище не приема посетители. Уникален пещерен свят, карстови форми и традиции Ягодинската пещера е напълно уникална със своите безбройни, фино оформени калцитни образувания, сред които изпъкват хиляди сталактити, сталагмити, огромни сталактони, красиви каменни завеси и редките пещерни перли. В галериите се наблюдават и така наречените леопардови кожи, които представляват различно оцветени слоеве от утаечни скали. Подземните куполи поддържат постоянна температура на въздуха от 6 градуса по Целзий при много висока относителна влажност от 92 процента. Редица от причудливите калцитни оформления поразително напомнят на посетителите за образите на Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Света Богородица с Младенеца, както и за българските символи Пижо и Пенда, разнообразни форми на животни и фантастични фигури. Мястото е известно и със своите уникални съвременни традиции. Всяка година на 31 декември срещу 1 януари, в една от големите зали край украсена естествена елха, която остава свежа в продължение на няколко години поради високата влажност, българските спелеолози честват тържествено настъпването на Новата година. В същата тази празнична пещерна зала до момента официално са се състояли над 200 подземни сватбени тържества. Практическа информация за туристи - Целогодишна работа: Пещерата посреща туристи през цялата година без прекъсване. - Работно време: Обектът е отворен всеки ден от 9 до 17 часа. - Организация на посещенията: Влизането на туристическите групи във вътрешността става организирано на всеки кръгъл час, като последното възможно влизане за деня се осъществява в 16:15 часа.