Сгушен сред драматичните отвесни скали на Искърското дефиле, непосредствено до водите на река Искър и гара Черепиш, Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е един от най-живописните и исторически богати манастирски комплекси в България. Обявен за паметник на културата от национално значение, той запленява посетителите със своята вековна вяра, просветно минало и спираща дъха природа. История от Второто българско царство Според преданията и най-старите писмени документи (манастирски устав от 1390–1398 г., съхраняван в София), манастирът е основан по времето на последния търновски цар Иван Шишман (1371–1393 г.). Въпреки че е неколкократно опожаряван и разрушаван при османското нахлуване, местното население го съгражда отново и отново, като през 1660 г. е мащабно възстановен. През вековете обителта се превръща в основно просветно и революционно средище: - Духовно и просветно огнище: Тук приют е намирал свети Софроний Врачански. В манастирския комплекс години наред са се водили учебни занятия на Свещеническо училище, Богословски институт и Софийската духовна семинария. - Революционна дейност: В манастира са се провеждали тайни събрания на революционните комитети от Врачанско и Белоградчишко. В двуетажната манастирска костница (издигната през 1784 г.) с параклис „Св. Йоан Кръстител“ се съхраняват кости на загинали Ботеви четници. Вдъхновение за Вазов, Алеко и Феликс Каниц Невероятната хармония между манастирските сгради, белите скали и речните завои е вдъхновявала редица велики личности: - Патриархът на българската литература: Именно тук Иван Вазов пише емблематичния си разказ „Една българка“. В двора и днес може да се види „любимата тераса на Иван Вазов“, от която се разкрива незабравима гледка към реката и скалите. - Алеко Константинов и Феликс Каниц: Алеко възкликва за обителта в пътеписа си „В българска Швейцария“: „Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир!“, а известният унгарски пътешественик Феликс Каниц го нареча „Най-красивото място“. Архитектура и изкуство Сегашните манастирски сгради са главно от XIX век и включват реставрираните Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и Рушидова къща. - Главната църква: Еднокорабен, сводест храм с островръх купол. Във вътрешността ѝ се съхранява изящно резбован иконостас и уникална плащаница от 1844 г. Иконите са дело на Тревненската школа (Витан Карчов и Йонко Попвитанов), а през 1908 г. дебърският майстор Велко Илиев дописва стенописите в купола. Полезна информация за посетители - Местоположение: В Искърското дефиле, община Мездра, област Враца (в близост до ЖП гара Черепиш и главния път София – Мездра). - Достъпност: До манастира се стига бързо и удобно както с автомобил, така и с пътнически влак по линията през дефилето. - Настаняване: Манастирът приема поклонници и гости за нощувки в своите обновени крила. - Туристически съвет: Комбинирайте посещението с разходка до близкия природен феномен „Ритлите“ край село Лютиброд или туристически преход из Врачанския Балкан.
Пътеводител за Искърското дефиле: Лакатнишките скали, Черепишкият манастир, Ритлите и живописната жп линия София–Мездра без нужда от автомобил.

Четиридневна обиколка с кола от София през най-слабо посещавания район на България: Искърското дефиле, Враца, Божия мост, Чипровци, Белоградчик, Магурата и Видин.

Пътеводител за Враца: проломът Вратцата с 400-метровата си скална стена, благоустроената пещера Леденика, Рогозенското съкровище от 165 сребърни съда и паметникът на Околчица — само на час и половина от София.
Черепишки манастир се намира в Враца, България.
До Черепишки манастир най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Черепишки манастир може да се посещава целогодишно. Пролетта и есента предлагат най-приятните условия за разглеждане — мека температура и по-малко туристи. Лятото е идеално за фотография и по-дълги дневни пътувания; зимните посещения са възможни, но времето може да ограничи достъпа до някои обекти.
Повечето природни забележителности в България са свободно достъпни и отворени целогодишно, въпреки че някои обекти имат входни такси или изискват придружаване от водач. Носете стабилни обувки и вода, тъй като теренът може да е неравен. Спазвайте защитните огради и се движете само по маркираните пътеки, за да запазите обекта.