Античен театър на Филипополис

Античният театър на Филипополис се нарежда сред най-добре запазените антични театрални сгради в целия свят и е основна туристическа атракция на град Пловдив. Паметникът е разкрит при мащабни археологически разкопки, провеждани от 1968 до 1979 година от Регионалния археологически музей в Пловдив. Обектът е официално обявен за археологически паметник на културата в брой 6 на Държавен вестник от 1995 година. Театърът на Филипопол представлява единствената по рода си изцяло консервирана антична театрална сграда по българските земи, която е напълно адаптирана за съвременния културен живот. Важно е да се отбележи, че в масовото пространство обектът често бива наричан погрешно Амфитеатъра. В историческата и архитектурната наука амфитеатърът е съвсем друг вид антична постройка със специфичен елипсовиден план, предназначена за гладиаторски борби, докато паметникът в Пловдив притежава класически полукръгъл план на класически гръко-римски театър. Хронология на изграждането и исторически корекции В продължение на десетилетия в историческата наука се приемаше хипотезата, че театърът е издигнат по време на управлението на римския император Марк Улпий Траян, управлявал от 98 до 117 година от Новата ера. Благодарение на скорошно археологическо проучване обаче беше открит и детайлно разчетен ценен надпис на гръцки език върху постамент за антична статуя. Надписът се отнася за знатния гражданин Тит Флавий Котис - потомък на последната тракийска кралска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, върховен съдебен представител на метрополията Филипопол и главен отговорник за градските строежи. Според този новооткрит и автентичен епиграфски паметник, Античният театър е изграден малко по-рано - по времето на римския император Домициан от Флавиевата династия, в края на първи век от Новата ера. Историците предполагат, че преди построяването на масивната мраморна сграда, на това пресечено място е съществувало древно светилище или храм на тракийската богиня Бендида. Топография и архитектурен план на паметника Античният театър е разположен в историческия Стаен град на Пловдив, заемайки южния склон на Трихълмието в естествената седловина между хълмовете Джамбаз тепе и Таксим тепе. Всички зрителни места са ориентирани стратегически на юг, разкривайки пред античните зрители панорама към низината на града и силуета на планината Родопа. Архитектурни компоненти на театъра: - Общ план: В своя архитектурен план театърът оформя перфектен полукръг с огромен външен диаметър от 82 метра. - Кавея (Зрителна зона): Откритото амфитеатрално пространство включва 28 концентрични реда, изработени от масивен бял мрамор. Седалките са разделени хоризонтално на два големи ранга от широка пътека, наречена диазома. Във височина секторите са пресечени от тесни радиални стълбища, които оформят отделни трапецовидни сектори, известни като керкиди. - Орхестра: Зрителните места обграждат централната сцена, наречена орхестра, която има специфична форма на подкова и притежава диаметър от 26.64 метра. - Скене (Сценична постройка): От южната страна на орхестрата се издига величествената триетажна сграда на скенето. В източния и западния си край тя завършва с издадени към зрителите крила, наречени проскении, в които са разположени стълбищата за етажите. Самата актьорска площадка е с височина 3.16 метра. Фасадата и към орхестрата е богато декорирана с йонийска колонада от бял мрамор, увенчана с триъгълни фронтони. Фасадата на скенето към публиката се състои от два портика на два етажа: първият етаж е изпълнен в римо-йонийски архитектурен ордер, а вторият етаж представя пищния римо-коринтски ордер. Фасадата е симетрично прорязана от три големи входни врати. - Коридори и проходи: Входовете към орхестрата, наречени пародоси, първоначално са били открити, а в по-късен етап са изцяло засводени. Специален подземен проход със засводен каменен коридор започва от самия център на орхестрата, преминава директно под сценичната постройка и излиза извън рамките на театъра. Втори голям засводен проход преминава под централния сектор на високия ранг седалки, свързвайки кавеята на театъра с останалата част от Трихълмието. Точно над този свод е била изградена официалната ложа за императора и почетните лица. Почетни надписи и гладиаторски игри По подобие на най-големите театри в Римската империя, почетните зрителски места на първите редове във Филипопол са били надписвани с врязани букви. Открити са десетки обозначения за представители на градската управа, висши магистрати, съдии и лични приятели на римския император. Тези надписи доказват, че сградата е функционирала и като официално седалище на Тракийското провинциално събрание (Тракон койнон). Специфичните архитектурни особености на конструкцията доказват, че в театъра са се провеждали и зрелищни борби с диви животни и гладиаторски битки. Археолозите са открили следи от метални обезопасителни съоръжения, монтирани директно пред първия ред седалки, както и три допълнителни стълбища, които пресичат подиума с цел защита на публиката. Най-вероятно тези допълнения са били направени във връзка с официалното посещение на император Каракала във Филипопол през 214 година от Новата ера, когато в негова чест са организирани мащабни Александрийски игри. Разрушаване, археологическо разкриване и анастилоза В самия край на 4 век от Новата ера голяма част от бляскавата сграда е напълно разрушена, като историците спорят дали това е плод на голям пожар по време на варварско нашествие или е резултат от силно земетресение. Цялостната реставрация на римския театър в Пловдив е международно призната за едно от най-високите постижения на българската консервационна школа. Проектът е реализиран под научното ръководство на архитектите Лилия Ботушарова и Вера Коларова. Намесата на реставраторите е ограничена строго в границите, определени въз основа на щателни археологически изследвания, като напълно са изключени субективните предположения. Реконструкцията на мраморните детайли е извършена строго по научния метод на анастилозата, при който намерените оригинални парчета се сглобяват на първоначалното им място, а новият свързващ материал е видимо и коректно отбелязан. В наши дни Античният театър е ключов визуален център в силуета на южната част на Трихълмието и истинска емблема на Пловдив. Благодарение на уникалната акустика, дължаща се на специфичната полукръгла архитектура, театърът функционира като открита сцена за класическа драма, оперни фестивали, танци и поп концерти, като побира около 3500 зрители. В архитектурния комплекс са експонирани и няколко отлично запазени мраморни стели и стенни надписи на старогръцки език.