Южна централна България
Roman Theatre, Plovdiv · Wikimedia Commons (CC-BY-SA)
Южният централен район е един от шестте района за планиране в България и обхваща областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Площта му е 22 365 km², а населението — около 1,542 млн. души (2008 г.). Най-големият град в региона и негов икономически център е Пловдив.
Географско положение
Благоприятното географско положение на района се определя от разположението му в средните части на Южна България. Европейският транспортен коридор № 10, свързващ Средна Европа с Близкия изток, преминава през територията и поддържа интензивен поток от транзитни товари и пътници, а на нея се пресичат и пътищата, свързващи Югозападния и Югоизточния район. На север границата следва билото на Средна Стара планина — Троянският проход (Беклемето) през зимата е почти непроходим, което оскъпява транспортните превози; на запад регионът граничи с Югозападния. Източната граница достига държавните граници с Република Турция и Република Гърция: при с. Капитан Андреево се отклонява железопътната линия за Александруполис, а при прохода Маказа е изграден път към Комотини, който икономически съживява пограничните територии. През 2010 г. е открит ГКПП край Златоград с шосе за Ксанти, а най-новият граничен пункт е при Ивайловград–Кипринос. До 2006 г. в района е била включена и областта Стара Загора, която по-късно е прехвърлена към Югоизточния по изискване на Евростат.
Климат и природни ресурси
Климатичните особености — дълъг безмразов период, сравнително топли зими и лета и високи сумарни температури — благоприятстват отглеждането на топлолюбиви култури: ранни зеленчуци, ориз, фъстъци, грозде, а в Източните Родопи — тютюн. Валежите са недостатъчни, поради което в равнините се налага изкуствено напояване. Сред полезните изкопаеми с най-голямо значение са находищата на медни и оловно-цинкови руди, а от нерудните — варовиците, мраморите, слюдите, чакълите и пясъците, които захранват местната строителна и керамична индустрия.
Реки и водни ресурси
Регионът разполага с около една пета от повърхностните водни ресурси на страната. Реките се използват за напояване и за добив на електроенергия — характерни примери са Баташкият водносилов път и ВЕЦ „Въча“. В района е съсредоточена и около една четвърт от подземните води на България. Голямо богатство са минералните извори — Велинград, Девин, Михалково, Нареченски бани и други, които правят района един от водещите центрове на балнео и СПА туризма.
Почви и обработваеми земи
Сред почвените ресурси с най-голямо значение са алувиално-ливадните почви, смолниците и канелените горски почви — основа за интензивно земеделие в Тракийската низина. Близо половината от територията на региона е покрита с гори, което прави Южна централна България най-осигурения с дървесина район в страната.
Гори
Тук се добива около една трета от строителната дървесина в България. В Родопите преобладават иглолистните видове — смърч, ела и бял бор, докато в Средна гора и Стара планина доминират широколистните гори, най-вече бук и дъб. Защитените територии — Природен парк „Родопи“, резерватът „Купена“, Природен парк „Средна гора“ — както и многобройните екопътеки и водопади в Родопите, привличат туристи целогодишно.
Население и селища
Делът на трудоспособното население е почти равен на средния за страната, а по абсолютен брой регионът е на второ място след Югозападния. Броят на безработните е сравнително голям, като най-високи нива се отчитат в родопските общини, където последиците от икономическата криза са най-силно изразени. Изселванията от селата към градовете протичат с по-бавен темп от средния благодарение на доходите от земеделие — в района попадат и едни от най-големите села в България, сред които Цалапица и Първенец. Средната гъстота на населението е 68 д./km², колкото е и средната за страната, а делът на градското население е близък до националния. Особеност на Родопите до 1995 г. са били пръснатите селища, които по-късно получиха статут на села; същото се отнася и за съществувалите до 1995 г. промишлени селища. Най-големите градове в района са областните центрове Пловдив, Хасково, Пазарджик, Кърджали и Смолян, както и Асеновград — най-големият необластен град в България.
