Северозападна България
Belogradchik Rocks · Wikimedia Commons (CC-BY-SA)
Северозападният район е един от шестте района за планиране в България и обхваща областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Площта му е 19 070 km², а населението — около 756 хиляди души (2018 г.). Най-големият град в региона и негов икономически център е Плевен.
Географско положение
Регионът заема северозападната част на страната и се отличава с благоприятно географско положение, международни транспортни коридори по р. Дунав и много добри възможности за трансгранично сътрудничество. През територията се кръстосват пътища, които свързват столицата и Югозападна България със Североизточна България и Северното Черноморие, а дунавското крайбрежие — с Южна България през проходите на Западна и Средна Стара планина. Все по-голяма е икономическата роля на дунавските пристанища, като ключово сред тях е Ломското, през което се внася част от суровините за Югозападния регион. С национално значение са и фериботните връзки Видин–Калафат и Оряхово–Бекет, а изграждането на втория мост над Дунава при Видин допълнително ще засили транспортно-географското значение на района. На север регионът граничи с Република Румъния по р. Дунав, а на запад — с Република Сърбия.
Климат и природни ресурси
Климатът е умереноконтинентален в равнините и планински в по-високите части — особености, които заедно с разнообразния релеф благоприятстват отглеждането на зеленчуци, зърнени и технически култури в низините, и на овощни видове и картофи в по-високите райони. Над 10% от територията е заета от крайдунавски низини, около 50% се падат на Дунавската хълмиста равнина — основният обработваем фонд на региона — а на юг се простират ридовете на Предбалкана и Стара планина. По-значимите находища на полезни изкопаеми включват полиметални и оловно-цинкови руди в Чипровска и Врачанска планина, железни руди при с. Мартиново, варовици (Кунино, Бели извор), мрамор, гранит в Берковско, гипс в Кошава и глини в Троянско и Плевенско.
Реки и водни ресурси
Водните ресурси на региона се формират основно от долните течения на реките Огоста, Скът, Искър, Вит и Осъм. Макар и ограничени по обем, те се използват комплексно — за водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия в каскада „Петрохан“. Минералните води в Ловешко и Троянско са предпоставка за развитието на балнеолечението и СПА туризма.
Почви и обработваеми земи
Сред почвените ресурси с най-голямо значение са черноземите, които заемат над 40% от територията на региона, заедно с алувиално-ливадните и сивите горски почви. Наличието на естествени ливади и пасища, особено в подножието на Стара планина, създава добри условия за развитие на животновъдството.
Гори
От горските ресурси с най-голямо значение са хубавите букови гори по северните склонове на планините, както и някои широколистни видове в Предбалкана и долините на дунавските притоци. Защитените територии в Природен парк „Врачански Балкан“, Природен парк „Българка“ и резерватите по поречието на Искър са любимо място за пешеходен туризъм, спелеология и наблюдение на дивата природа.
Население и селища
Северозападна България е регионът с най-малко население в страната и то продължава да намалява, като гъстотата от 39,6 д./km² е най-ниската в България. Тежката демографска ситуация поражда поредица от проблеми — обезлюдяване на пограничните и планинските територии, влошаване на възрастовата структура и непрекъснато свиване на работната сила, а делът на градското население е по-нисък от средния за страната. В етническо отношение регионът се отличава с нисък дял турско население (1,8%) и относително висок дял на ромите (6,6%).
