Жълтата пещера

Скрита сред гъстите и безлюдни гори южно от село Буково, Жълтата пещера е един от най-големите и същевременно най-слабо познати скални масиви в Източните Родопи. Това е място, напълно изолирано от цивилизацията, където обширни територии са останали непокътнати от постоянно човешко присъствие. Масивът поразява със своите размери и характерния жълтеникав оттенък на скалите, на който дължи и своето име.

Светилището „Утроба“ и култът към Слънцето

• Архитектура на пещерата: Самата пещера е малка част от грандиозния обект, с дължина 13 метра и денивелация от едва 2 метра.

• Тип „Утроба“: Обектът е от редкия тип пещери-утроби, характерни за този регион. Отворът ѝ е прецизно оформен на юг, срещу слънцето.

• Слънчевият ритуал: Благодарение на ориентацията си, в определен час от деня слънчев лъч прониква дълбоко в утробата, символизирайки зачеването и раждането на нов живот.

• Интериор: Вътре в пещерата е оформено каменно легло, а достъпът до входа се осъществява по специално пригодена стълба.

Загадъчните ниши и каменният календар

• Трапецовидни ниши: Масивът е осеян с множество изсечени ниши. Повечето от тях са видими само от въздуха, тъй като са разположени върху отвесни откоси с „обратен наклон“, вдълбани в посока към пропастта.

• Скалният профил: В скалите може да се види атрактивно оформено лице с ясно изразени нос, уста и брадичка.

• Древен календар: Археолозите предполагат, че тук е изградено съоръжение с шест отвора, служело за каменен календар. В четири от тях сянката пада в точно определени дни на равноденствията и слънцестоятията – 21 март, 21 юни, 21 септември и 21 декември.