Разположен в живописната местност Соколова пещера по горното течение на река Янтра, Соколският манастир „Успение Богородично“ (познат още като Габровско-Соколски манастир) е един от най-очарователните действащи девически манастири в България. Сгушен сред северните склонове на Стара планина, той се намира едва на 4 км южно от Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ и на 12 км от град Габрово. Основаване и архитектурни съкровища Манастирът е основан в началото на 1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски (по-късно известен борба за църковна независимост), който пристига от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий. - Манастирският храм: Построен е от прочутия първомайстор Константин от Пещера и е официално осветен през 1834 г. Вграден в скалите, храмът впечатлява със своите стенописи, дело на поп Павел Зограф и сина му Никола (1862 г.), красивия иконостас от Тревненската школа и храмовата икона, дарена от известния габровски художник Христо Цокев. - Чешмата на Кольо Фичето: В слънчевия двора на манастира се издига известната каменна чешма с осем чучура с соколи, построена през 1868 г. от легендарния майстор Никола Фичето. Днес тя е ценен архитектурен паметник и символ на манастира. - Параклисът „Свето Благовещение“: През 1959 г. след разрушаването на Габровския девически манастир от комунистическия режим, монахините се преместват тук. В уредения параклис са запазени уникалният иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Великия Захари Зограф. Революционно минало и памет Соколският манастир е неизменна част от борбите за национално освобождение: - Укритие за войводи: Тук подслон са намирали Васил Левски и Неофит Бозвели, който преподава в разкритото от Йосиф Соколски училище през 1836 г. - Заветът на четите: През 1856 г. в манастира се установява четата на Капитан Дядо Никола и освещава знамето си. През 1876 г. тук се събира Габровската чета на войводата Цанко Дюстабанов преди да се отправи към сраженията в Кръвеник и Ново село. След потушаването на Априлското въстание, край скалите на манастира са обесени 8 четници. - Болница по време на войната: По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) манастирът служи за военна болница. Полезна информация за посетители - Местоположение: На 12 км югоизточно от Габрово и на 4 км южно от АЕК „Етър“. До обителта води асфалтов път с удобен паркинг. - Пешеходен достъп: От Етъра до манастира води живописна и добре маркирана туристическа пътека (преходът отнема под 2 часа). - Музей и музейна експозиция: Към манастира работи музейна сбирка с реликви от Освободителните борби и Априлското въстание. - Защитена местност: Околните манастирски гори и скали обхващат 75,5 хектара и са обявени за защитена местност „Соколски манастир“. - Туристически съвет: Манастирът е идеално място за мигове на тишина и духовна съзерцателност. Посещението му се съчетава перфектно с разходка из АЕК „Етър“ или преход в Габровския Балкан.
Пътеводител за Регионален етнографски музей на открито „Етър“ край Габрово: възстановената възрожденска занаятчийска чаршия, водните съоръжения, майсторите занаятчии, практични съвети за посещение и как да го съчетаете с Трявна и Боженци.
Открийте Габрово: Дома на хумора и сатирата, Рачо Ковача, Соколския манастир, географския център Узана и най-добрите забележителности в района.
Четиридневен маршрут с кола през Стара планина: Велико Търново, Дряново, Трявна, Боженци, Етъра, Габрово, Шипченският проход и Казанлък — с разстояния, план по дни и нощувки.
Соколски манастир се намира в Габрово, България.
До Соколски манастир най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Соколски манастир може да се посещава целогодишно. Пролетта и есента предлагат най-приятните условия за разглеждане — мека температура и по-малко туристи. Лятото е идеално за фотография и по-дълги дневни пътувания; зимните посещения са възможни, но времето може да ограничи достъпа до някои обекти.
Повечето природни забележителности в България са свободно достъпни и отворени целогодишно, въпреки че някои обекти имат входни такси или изискват придружаване от водач. Носете стабилни обувки и вода, тъй като теренът може да е неравен. Спазвайте защитните огради и се движете само по маркираните пътеки, за да запазите обекта.
