Роженски манастир

Роженският манастир „Рождество Богородично“ е най-голямата средновековна обител в Пиринска Македония и един от най-впечатляващите духовни центрове в България. Разположен величествено по югозападните склонове на Пирин планина, на няколко километра североизточно от най-малкия български град Мелник, той е дал името си на близкото китно село Рожен. В миналото манастирът е имал престижния статут на ставропигиален (подчинен директно на Патриаршията), а днес е част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Благодарение на своята изключителна архитектура, уникални стенописи и вековно наследство, през 1973 година манастирският комплекс е официално обявен за паметник на културата с национално значение, привличайки поклонници и туристи от цял свят. Ранната история на Роженската обител е белязана от мистерия, тъй като голям пожар в края на XVII век сериозно поврежда сградите и изпепелява богатия манастирски архив. Археологическите разкопки в двора обаче разкриват накити и монети от времето на византийския император Михаил VIII Палеолог ($1259 – 1282$), а косвени писмени източници подсказват за съществуването му още през XIII век, като за негов първоосновател се посочва Калист Ангеликуд. Най-ранното безспорно писмено сведение датира от 1551 година в ръкопис от библиотеката на Атонската Велика Лавра, оставен от тогавашния игумен йеромонах Козма. През XVI век манастирът изживява огромен възход — тогава се изграждат днешното южно жилищно крило и главната църква, които впоследствие са богато изписани. След тежкия пожар през XVII век, манастирът се възражда в началото на XVIII век с финансовата подкрепа на родолюбиви българи от цялата страна. През 1761 година обаче обителта губи независимостта си и става метох на светогорския Иверски манастир. През XIX век мястото се утвърждава като мощен регионален духовен и стопански център. По-късно, след Освобождението, между България и Гърция избухва дълъг спор за собствеността на комплекса, който е окончателно решен в полза на България през 1921 година от Международния арбитражен съд в Хага. Голямото възстановяване на комплекса е завършено в периода 1960–1990 година чрез прецизна архитектурна и художествена консервация. Централният манастирски храм (католикон) „Рождество Богородично“ е истински шедьовър на православното изкуство. Възстановен през 1715 година, неговият притвор е изписан през 1727 година от майсторите Теохарис и Николаос, които оставят своя подпис под сцената „Успение Богородично“. През 1732 година прочутият зограф Алексиос от Янина завършва иконостасните икони и останалата част от великолепната стенна декорация. Най-голямата светиня на манастира е чудотворната икона „Света Богородица Вратарница“ (Портаитиса). Тъй като Роженският манастир дълго време е бил метох на светогорския Ивирон, той получава точно копие на едноименната чудотворна икона пазителка. То е изработено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски по поръчка на мелнишкия кожарски еснаф. За разлика от други копия, роженското е направено от светено желязо и е обкръжено от 10 уникални миниатюри, изобразяващи нейните лековити чудеса. На храмовия празник на манастира (Малка Богородица — 8 септември) и на неговото навеверие, хиляди вярващи се стичат за традиционното нощно бдение и пищното литийно шествие с чудотворната икона, завършващо с благославяне и раздаване на манастирски курбан за здраве. Извън основните манастирски стени са разположени две други емблематични исторически структури: - Костницата „Свети Йоан Кръстител“: Намира се на около 50 метра северно от комплекса, непосредствено до манастирското гробище. Издигната е през далечната 1597 година и е изцяло украсена със ценни стенописи през 1662 година. - Църквата „Св. св. Кирил и Методий“: Разположена на 200 метра североизточно от манастира, тя е построена в периода 1912 – 1914 година. Инициативата за изграждането ѝ е на легендарния македонски революционер Яне Сандански и на местните българи екзархисти, които по онова време не са били допускани в намиращия се под гръцко патриаршистко управление манастир. Точно до стените на тази църква се намира и гробът на самия Яне Сандански, убит през 1915 година.