Червената стена е резерват в Западните Родопи, в долината на Чепеларската река и по рида Добростан, в близост до Бачковския манастир и Асеновата крепост. Той е най-големият резерват в Родопите. Обявен е през 1962 г. на площ 3029 ха, а през 1977 г. е включен в програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Резерватът е изключителна държавна собственост и се пази от Регионалната инспекция по околната среда в Пловдив.
Резерватът е създаден заради растенията. Установени са 645 вида висши растения, от които 38 са в Червената книга на България. Сред редките видове и ендемитите са родопското лале, родопската съсънка, родопският лен, родопският силивряк (цветето на Орфей) и тисът. Ниските части са покрити с нискостеблени дъбови гори с келяв габър и мъждрян. По-нагоре те преминават в букови гори, а най-високо растат черен бор, бял бор и ела. Сред животните са гръцката дългокрака жаба, шипобедрената костенурка, змиеокият гущер и черният щъркел.
В резервата се влиза само по маркираните пътеки. Отбиването от тях, лагеруването, паленето на огън и късането на растения са забранени. Удобни изходни точки са Бачковският манастир и село Бачково, откъдето тръгва маркираната пътека към хижа „Марциганица“. Долината на река Сушица също е част от резервата.
Пролетта е най-добрият сезон заради цъфтежа, а есента – заради цветовете на гората. Долината е ниско и лятото е горещо, затова тръгвайте рано.
Резерват „Червената стена“ се намира в Пловдив, България.
До Резерват „Червената стена“ най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
По Резерват „Червената стена“ е най-добре да се ходи от май до октомври, когато пътеката е изчистена от сняг и времето е стабилно. Летните обедни часове по ниските части могат да са горещи — тръгвайте рано. Зимните преходи изискват подходяща екипировка и познаване на маршрута.
Зависи от конкретния маршрут. Българските пътеки варират от асфалтирани алеи, подходящи за семейства, до многодневни високопланински преходи. Проверете дължината, денивелацията и настилката преди тръгване. Стабилни обувки, вода и базова карта (офлайн или хартиена) са задължителни дори за кратки разходки.
