Проходна пещера

Пещерата Проходна е един от най-известните, впечатляващи и геоложки уникални скални феномени не само в пределите на Република България, но и на територията на цяла Европа. Тя е разположена в непосредствена близост до дефилето на село Карлуково, област Ловеч, попадайки в границите на мащабната природногеографска област Предбалкан. Поради своята изключителна екологична, естетическа и научна стойност, през 1962 година пещерата е официално обявена за защитена територия от категорията природна забележителност. Проходна е най-дългият пещерен тунел в България, разполагайки с внушителна непрекъсната дължина от 365 метра, като височината на нейните величествени скални сводове достига до рекордно за страната равнище от 56 метра. В структурно отношение пещерата представлява грандиозен пещерен коридор и отворен от двата си края масивен скален мост, чиято централна хоризонтална посока е строго ориентирана от изток към запад. Геоморфоложки процеси, литология и палеонтоложки находки Този забележителен природен паметник се е образувал в самия край на кредния период от геоложката история на Земята, преди около 66 до 68 милиона години. В далечното геоложко минало водите на пълноводната река Искър изцяло са запълвали вътрешността на пещерния купел, оформяйки го чрез постоянна водна ерозия. В наши дни съвременното речно ниво на река Искър е паднало значително под базовото ниво на пещерното дъно. Вследствие на дългогодишните активни карстови процеси, характерни за този регион, древната сеизмична активност, денудацията и подземната речна дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат в миналото, в резултат на което тази специфична част остава напълно изолирана и отделена. Литоложкият състав на Проходна включва следните особености: - Скална маса: Пещерата е изградена предимно от светлобежови до чисто бели здрави, плътни и масивни органогенни варовици. - Дебелина на пласта: Дебелината на здравите скални пластове, образуващи тавана и стените, варира в широки граници от 10 до 50 метра. - Палеонтоложки вкаменелости: Във варовиковата структура са перфектно консервирани десетки ценни фосили и добре запазени древни вкаменелости от черупчест детритус, бризои, морски бивалвии, брахиоподи, гастроподи, древни морски таралежи и амонити. Тези вкаменелости са по-силно изразени и лесни за наблюдение в западната част на геоложкия феномен. Феноменът Окната и слънчевото равноденствие Най-забележителният елемент на Проходна е формирането на феномена Окната, известен сред местното население и като Комините, а в съвременния туристически маркетинг популяризиран под усещането за Очите на Бога. Тези структури са се оформили в тавана на средната зала вследствие на активните денудационни процеси и постоянната вертикална ерозия, причинена от дългогодишното просмукване на повърхностни дъждовни и подпочвени води. Феноменът представлява два огромни, напълно естествени и почти напълно еднакви по големина скални отвора с правилна бадемовидна форма, поразително напомнящи човешки очи. Погледнати както от самото пещерно дъно, така и от височината на платото, Окната изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Внушителният визуален ефект от навлизащата през тях светлина се наблюдава в дълбоката вътрешност на пещерата, която остава естествено осветена. Тъй като денивелацията между двата входа на тунела е голяма, дневната светлина отвън навлиза в залите предимно вертикално през Окната, създавайки мистична атмосфера. Археологическите проучвания доказват, че в дълбока древност пещерата е функционирала като изключително важен окултен и религиозен обект за местните тракийски племена, където жреците са извършвали мащабни ритуали и жертвоприношения. Ежегодно на 21 март, когато се отчита астрономическото пролетно равноденствие, тук се е извършвал древен ритуал за плодородие и ново начало. В този конкретен ден през Окната във вътрешността на пещерата преминава концентриран слънчев лъч, който огрява специфичен скален жертвеник под уникален математически ъгъл. Много години по-късно, по време на тежките въздушни бомбардировки над страната през Втората световна война, Проходна служи за естествено бомбоубежище, в което стотици местни жители намират сигурно укритие. Кинематографична слава, спорт и международно признание В наши дни пещерата Проходна се е превърнала в истинска емблема на българската природа, като нейният поглед е все по-често използван в международни и национални рекламни видеоклипове, туристически брошури и презентационни материали. По време на голямата научна геоложка студентска експедиция Искърски пролом 2008, пещерата беше официално оценена и вписана като геотоп с национална значимост съгласно строгите научни критерии на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България. Поради внушителните си мащаби и перфектна акустика, в пещерата са заснети десетки знакови български и чуждестранни игрални филмови продукции, телевизионни сериали и музикални видеоклипове. Сред най-известните заглавия в киното изпъкват историческите шедьоври Време разделно и Борис Първи, френската мащабна историческа продукция Версенжеторикс: Легендата за краля друид, американският драматичен филм Пътят назад, съветско-българският сериен филм По следите на капитан Грант, както и телевизионният български сериал Шменти Капели: Легендата. В пределите на Проходна за нуждите на филмовите снимки са работили световноизвестни актьори като Ед Харис, Колин Фарел, Кристоф Ламбер, Стефан Данаилов, Мая Бежанска и редица други творци. За търсачите на силни усещания Проходна предлага и отлична спортна инфраструктура, явявайки се една от малкото естествени пещери в света, в които редовно се практикуват екстремни пещерни бънджи скокове от свода на голямата порта.