Крепост Овеч

Крепостта Овеч е величествена средновековна твърдина, разположена непосредствено на изток от съвременния град Провадия. Тя заема обширно и стратегическо плато над градската среда, което сред местното население и в научната литература носи популярното наименование Калето. Благодарение на дългата си история и впечатляващата отбранителна архитектура, Овеч е сред най-атрактивните дестинации за културно-исторически и екологичен туризъм в Източна България. Историческа хронология и деноминация на твърдината Археологическите проучвания доказват, че скалното плато е било обитавано още в дълбоката древност, като в региона е регистрирано силно тракийско присъствие векове преди новата ера. Самата крепост е първоначално изградена от инженерите на Римската империя, като функционира активно като преден пост от 4 век до началото на 7 век от Новата ера. След този ранен период, в продължение на близо един век, укреплението не е активно. Повторното интензивно обитаване на обекта започва през 11 век и завършва окончателно в самия край на 17 век с упадъка на османската военно-административна система. През вековете крепостта е заемала ключово място в международните хроники и е назовавана с различни имена от отделните култури: - Византийско наименование: Източноримските хронисти наричат твърдината Проват или Проватон. - Българско наименование: Средновековните българи я кръщават с автентичното име Овеч. - Османско наименование: Турските завоеватели я наричат Таш Хисар, което в буквален превод означава каменна крепост. - Арабски хроники: В подробните историко-географски документи от 12 век, съставени от известния арабски пътешественик и картограф ал-Идриси, крепостта е записана и под името Бурфанто. Най-голям политически, военен и културен разцвет обаче Овеч претърпява по време на Второто българско царство, когато се превръща в една от най-мощните, непревземаеми и стратегически важни крепости в цяла Източна България. Специфично географско положение и фортификация Крепостта заема уникално плато, чиято физическа форма поразително наподобява огромен кораб, ориентиран по оста от север на юг. От абсолютно всички страни това естествено плато е плътно обкръжено от отвесни скални венци с височина от 11 до 25 метра. Твърдината е разположена върху висока скална тераса, която се издига на 130 метра над околния терен, като от тях 30 метра съставляват напълно отвесни, непристъпни скали. Естественият достъп до платото в миналото е бил възможен само по един тесен скален зъб с дължина 50 метра и широчина само две човешки крачки. За да се повиши сигурността, на този скален зъб е бил прокопан дълбок отбранителен изкоп с дълбочина от 4 до 5 метра и ширина от 8 до 10 метра, над който се е спускал масивен дървен подвижен мост. Един тесен провлак свързва корабното плато със съседното плато, носещо името Табиите, разположено непосредствено до него в северна посока. Високи и дебели крепостни стени са се издигали в северната част на Калето, където е била позиционирана и Главната порта на твърдината. Тя се е свързвала логистично с провлака към платото Табиите посредством монументално дървено мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопания провлак пред самата порта, който е с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра, е функционирал втори подвижен отбранителен мост. Непосредствено зад Главната порта започва изсечен в твърдата скала път, който е майсторски засводен на протежение от повече от десет метра и води туристите навътре към вътрешността на крепостния двор. В центъра на голямото плато се издига втора, по-малка вътрешна тераса с височина от 7 до 8 метра, за която историците предполагат, че е заемала главната отбранителна цитадела на управителя. Стратегическа роля и връзка с Черноморието Една от основните причини Овеч да получи толкова сериозно градоустройствено и военно развитие по време на владението на българските царе е нейната сравнителна географска близост до голямото пристанище Варна. В средновековната история българската държава не притежава солиден и постоянен кожен военен морски флот, който да даде адекватен отпор на мощния византийски флот в открито море. Поради тази причина град Варна е бил лесен за превземане и бомбардиране от византийските кораби. В тази държавна стратегия Овеч е изграден и укрепен като първостепенен тилов пост и военна база, предпазваща средновековните български столици Плиска, Преслав и Търновград от дълбоко византийско сухопътно настъпление навътре в страната. Старите народни легенди разказват, че в огромните карстови пещери, разположени под самата крепост, са се съхранявали стратегически държавни запаси от жито, зърно и сушени храни. С тези провизии жителите на града са се изхранвали безпроблемно в продължение на месеци по време на продължителна вражеска обсада. Експонирани археологически останки в наши дни Днес територията на архитектурно-историческия резерват е изцяло социализирана и предлага на посетителите редица отлично запазени и консервирани обекти: - Мостово съоръжение: Напълно обновената дървена мостова конструкция между крепостта и съседното плато Табиите, която предлага панорамна гледка към Провадия. - Водоснабдяване: Множество дълбоки кладенци за събиране на дъждовна вода, единият от които поразява с рекордната си дълбочина от 80 метра, изсечен изцяло в скалата. - Стопански структури: Дълбоки каменни щерни и силози за съхранение на зърно. - Християнска архитектура: Руините на голяма трикорабна едноапсидна митрополитска църква, която е функционирала като духовен център на средновековната Овечка епархия, както и останките на две по-малки еднокорабни едноапсидни църкви, датирани от периода между 12 и 14 век. - Военни обекти: Каменната Северна порта, автентични стражеви кули и караулни помещения. - Наказателна инфраструктура: Запазени подземни затвори на средновековните благородници, както и специализирани килии за провинилите се граждани, престъпници и пленени чуждестранни военнопленници. - Епиграфски паметници: Ценните мраморни колони на българския хан Омуртаг с врязани надписи. - Древни пещери: Естествени пещерни ниши, които са били постоянно обитавани от хората още от епохата на Античността.