Мальовица

Връх Мальовица е един от най-обаятелните, разпознаваеми и исторически значими планински първенци в България. Извисяващ се на внушителните 2729 метра в северозападната част на Рила, неговият величествен силует е истински символ на българския алпинизъм и планинарство. Името на върха крие интересни предания — най-популярното го свързва с легендарния Мальо войвода, борец срещу османските поробители, загинал според народната памет някъде в Мальовишката долина. Според друга теория името произлиза от Малите езера, разположени в подножието му, като в най-старите географски карти върхът е отбелязан като Малевица. Районът около планинския гигант, заедно с едноименния курорт, е сред най-посещаваните туристически дестинации в страната, привличащ любители на природата през всички сезони. През зимата стръмните склонове около върха и троговата долина на река Мальовица предлагат отлични условия за ски и сноуборд в свободен стил, но същевременно са силно лавиноопасни и изискват повишено внимание и сериозна зимна подготовка. Връх Мальовица е свещено място за българската катерачна общност заради своите труднодостъпни северни и източни склонове. Неговата легендарна 124-метрова северна отвесна стена дълго време е смятана за напълно непревземаема. През 30-те години на 20-и век редица опитни словенски, германски, френски и австрийски алпинисти се провалят в опитите си, достигайки едва до 60-ия метър, а прочутият френски алпинист Раймонд Лайнингер официално я обявява за „непобедима“. Историята обаче е пренаписана на 23 август 1938 година, когато българите Коста Саваджиев и Георги Стоименов осъществяват легендарното първо изкачване на стената след двудневен сблъсък със скалата и една нощувка на самия отвес. Години по-късно, през 1950 година, Диана Петкова става първата жена, покорила стената, а през 1957 година Георги Атанасов и Сандю Бешев извършват и първото дръзко зимно изкачване. За класическите планинари основна изходна точка за преходи в района е разположената в полите на върха хижа „Мальовица“. От нея до самия връх води отлично очертана и маркирана пътека, която криволичи през красивата ледникова долина и е част от международния пешеходен маршрут Е4. Разходката разкрива невероятни природни картини — на север в билната заравненост Мальово поле са сгушени трите Мальовишки езера, а на югоизток, в дълбок и суров циркус, синеят двете Еленски езера. От Мальовишкото било пътеката продължава напред към ключовия планински кръстопът Раздела, откъдето се откриват маршрути към хижа „Иван Вазов“, циркуса на Седемте рилски езера или спускане към вековната обител на Рилския манастир.