
Пещера Магурата (официално наричана Рабишка пещера в периода 1942 - 1972 година) е един от най-значимите и вълнуващи природни обекти в България. Разположена в Северозападна България, област Видин, община Белоградчик, тя е световноизвестна със своите уникални праисторически рисунки и богати колонии от прилепи. Пещерата се намира на южния склон на карстовия рид Рабишка могила (Западен Предбалкан), на около 18 км северозападно от град Белоградчик и на 1.5 км от село Рабиша. Образувана в резултат на мощни карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици, Магурата се нарежда сред най-големите пещери в страната. Нейният официален изход носи името Вратача. Уникална архитектура на залите и микроклимат Пещерата има постоянна целогодишна температура от 12 градуса по Целзий, а общата дължина на нейните проучени галерии достига 2500 метра. Вътрешността на Магурата е разделена на поредица от зали и галерии, някои от които се отличават с колосални размери: - Триумфална зала (където се намира красиво малко подземно езеро). - Полето, Хармана, Стрелбището и Зловещата галерия. - Слънчевата зала, Тронната зала и Концертната зала. - Специализираните зали: Зала на сталкатоните, Зала на падналия бор и Зала на тополата. Всички подземни пространства са свързани чрез сложна система от галерии и пещерни тунели, богато украсени с вековни сталактити, сталагмити и гигантски сталактони. Уникалните праисторически рисунки и слънчев календар По стените на пещерата могат да се видят безценни рисунки от няколко исторически епохи, направени от първобитните хора с гуано (тор от прилепи). Най-ранните графики датират от епохата на късния палеолит, преминали са през неолита, а най-новите са от бронзовата епоха (рисувани между 3000 и 1200 година преди Новата ера). Стенописите изобразяват предимно динамични ловни сцени, култ към плодородието и уникален праисторически слънчево-лунен календар. Много от фигурите имат релефен облик поради естествената ерозия на скалната повърхност под тях. С цел тяхното дългосрочно опазване, достъпът на масови туристи до емблематичната Галерия с рисунките е временно преустановен с официална административна мярка на Министерството на културата. Богата фауна и значение за прилепите В Магурата са открити множество фосилни кости от изчезнали видове като пещерна мечка и пещерна хиена. Днес тя е най-значимата пещера за прилепите в цяла Северозападна България. Мястото се обитава целогодишно от 8 вида прилепи, които са приоритетни за опазване в Европа. Видовете дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен че тук зимуват над 2000 индивида, в пещерата е регистрирана и рекордна за страната зимна колония от над 450 малки подковоноса. На горния, недостъпен за масовия турист етаж над Концертната зала се намира суха хоризонтална галерия, където се размножават големи летни колонии. Туризъм, винопроизводство и забележителности в района Магурата е обявена за природна забележителност през 1960 година, обхващайки защитена територия от 71 хектара. Тя е част от движението Опознай България - Стоте национални туристически обекта (под номер 14) и е сред 12-те напълно облагородени, електрифицирани и пригодени за посещения пещери в страната. В едно от дълбоките разклонения на пещерата се намира специализирана изба за отлежаване на висококачествено пенливо вино. Условията в тази подземна галерия са много близки до тези в прочутата област Шампания във Франция. В непосредствена близост до изхода на пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно тектонско езеро в България, което предлага чудесни условия за разходка, пикник и отдих.

Видин
на 12.8 км

Видин
на 13.9 км
Видин
на 14.9 км
Магурата се намира в Видин, България.
До Магурата най-лесно се стига с автомобил. Използвайте координатите по-горе за навигация или отворете местоположението в OpenStreetMap или предпочитаното от вас приложение за карти. Възможностите за обществен транспорт варират според региона — за по-отдалечени дестинации автомобил под наем дава най-голяма гъвкавост.
Пещерите могат да се посещават през цялата година — температурата вътре остава около 10–12°C независимо от сезона. Пролетта и есента са по-спокойни от пиковото лято. Носете топла дреха и стабилни обувки; някои пещери затварят през зимата заради състоянието на достъпните пътища.
Достъпът до пещерите варира. Посетителските пещери обикновено провеждат екскурзоводни обиколки в обявеното работно време; дивите пещери изискват подходяща екипировка и опит. Вътре температурата остава хладна целогодишно (~10–12°C) — носете топла дреха, стабилни обувки със стабилен ход и фенерче, дори при организирана обиколка.