Кости

Кости е планинско и историческо село, разположено в Югоизточна България, в пределите на община Царево и област Бургас. Сгушено в китната долина на река Велека сред гъстите вековни гори на природен парк Странджа, селото привлича посетителите със своите дълбоки културни традиции, мистични нестинарски обичаи и перфектно съхранена възрожденска дървена архитектура. Древно наследство и средновековна история Землището на село Кости пази материални следи от човешка дейност, датиращи от дълбока древност. В близките околности на селището археолозите са открили и картографирали ясни следи от развита древна металургична дейност и рудодобив. На юг от селото е научно засвидетелстван и проучен голям могилен некропол, съставен от 15 отделни могили, като успоредно с тях в района са регистрирани и няколко самостоятелни тракийски надгробни могили. Най-ранното писано и официално документно свидетелство за съществуването на селото се съдържа в османски данъчен регистър от далечната 1488 година. Селището фигурира и в по-късен данъчен регистър на кааза Анхиало (съвременния град Поморие) през 17 век, като по това време Кости е записано като едно от дванадесетте главни села в състава на голямата Агатополска нахия. Демографски промени, войни и бежански вълни През епохата на Възраждането и последвалите военни конфликти демографският облик на Кости претърпява големи и динамични промени: - Руско-турска война (1828 - 1829 година): В документите от този период селото се споменава изрично като изцяло гръцко село, чиито жители са етнически гърци, известни в целия регион със своите автентични нестинарски игри. - Берлински договор (1878 година): След Освобождението, по силата на Берлинския договор, селото остава в пределите на Османската империя и е зачислено към новосъздадената Малкотърновска кааза. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година селото наброява около 100 жилищни къщи. - Присъединяване към България: Кости е окончателно освободено и присъединено към територията на България след Балканските войни по силата на Цариградския договор от 1913 година, коригиран впоследствие с Българо-турската конвенция от 1915 година. - Преселване на бежанци: Гръцкото население на Кости се изселва изцяло към Гърция след Междусъюзническата война и през 1920-те години, като част от тях са заселени в сярското село Какараска. На тяхно място в Кости пристигат българи, бежанци от Източна Тракия, предимно от стотина семейства от село Пирогоплово, село Мъглавит, град Малък Самоков и други региони. Отличните географски и климатични условия в плодородната долина на река Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат и развият земеделие. Легендарното плодородие на земята е останало в историята чрез преданията за огромните и многобройни орехови гори, растящи по поречието. През 1926 година статистиката отчита, че селото вече наброява 304 къщи и 1328 жители, от които 856 души са регистрирани като бежанци от Източна Тракия. Транспортна история и закриване на училището В средата на 20 век селото придобива важна транспортно-логистична функция. В края на 1940-те и началото на 1950-те години Кости се явява последна крайна гара на планинската теснолинейка, известна като дековилка, притежаваща тясно 600-милиметрово междурелсие по маршрута Ахтопол - Бродилово - Кости. Тази жп линия е изцяло демонтирана през 1950-те години поради икономическа неефективност, като дотогава е обслужвала основно нуждите на Горското стопанство в село Кости, към което преминава като дървопреработващ цех в края на своето съществуване. Поради демографски срив, през 2004 година с държавно решение е официално закрито местното основно училище Свети Свети Кирил и Методий. Уникална странджанска архитектура и нестинарски панаир В наши дни в селото все още могат да бъдат видени и снимани някои от автентичните стари дървени къщи на предишните жители. Този специфичен и уникален стил на жилищна архитектура е бил разпространен и познат в миналото единствено в трите големи гръцки странджански села, а именно Кости, Бродилово и Каланджа (съвременното село Синеморец). Сградите се отличават със следните архитектурни белези: - Размери и етажност: Къщите са твърде просторни по своите размери и са изградени на два етажа (двукатни). - Разпределение: Долният етаж е служил за обор за животните, а горният е бил предназначен за живеене, като стените са изцяло обковани отвън с дебели, грубо обработени дъбови дъски. - Осветление: Стаите разполагат с широки дървени одъри, но са напълно лишени от прозорци, поради което са тъмни. Оскъдното дневно осветление в тях се е осигурявало по оригинален начин директно от покрива посредством единична подвижна керемида, която се е отмествала за светлина и проветрение. Всяка година през летния сезон в селото се организира и провежда традиционен общоселски панаир. По време на празненствата се изпълняват задължителните, автентични и силно характерни за селото нестинарски танци върху жарава, които местното население е съхранило в напълно автентичен вид от дълбока древна езическа древност до наши дни.